Срив на пазарите, мита срещу пингвините, прогнози за рецесия и накрая салто мортале. След една хаотична и спираща дъха седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви временно примирие в глобалната си търговска война.

Макар че голяма част от света (с изключение на Китай, разбира се) въздъхна с облекчение, след като Тръмп постави на пауза най-сериозните си разтърсващи икономиката налози, той следи внимателно дали президентът ще остане верен на думата си.

POLITICO прави анализ на всички обрати от последните няколко дни, какво означават те, защо се случват - и какво, което е от решаващо значение, ще се случи по-нататък. Разбира се, последното може само да се гадае.

За какво става дума?

В сряда Тръмп обяви временно прекратяване на търговската си война, като т.нар. реципрочни мита за всички държави с изключение на Китай бяха спрени за 90 дни. Обратът дойде след повсеместен пазарен хаос и дипломатически протести от Берлин до Пекин във връзка с плановете му да наложи наказателни световни тарифи, вариращи от 10% до 50%.

90-дневната тарифна отсрочка на Тръмп не стига: Уолстрийт отвори повече от хладно след снощното рали

Макар да не призна изрично, че финансовите последици са го накарали да промени курса, Тръмп обяви в сряда, че пазарите са изглеждали „доста мрачни“ и че хората са „станали малко инатливи“. Въпреки че засега се е отказал от повечето от планираните мита, Тръмп заяви в публикация в Truth Social, че ще запази 10-процентните базови мита за всички страни - което все още е по-високо от почти всеки тарифен режим досега.

Пазарите се люлеят

Инвеститорите, меко казано, не приеха добре първоначалното налагане на мита от Тръмп. През седмицата индексът S&P 500, който проследява представянето на 500 от най-големите публично търгувани компании в САЩ, спадна с близо 13%. Това изтри трилиони долари от пазарната стойност и доведе до рязък спад на цените на акциите на емблематични брандове като Apple и Meta.

Изпълнителните директори на инвестиционните банки започнаха да бият тревога за настъпваща рецесия, а паниката се разпространи на борсите от Лондон до Париж и Токио, които потънаха дълбоко в червено.

В крайна сметка обаче не акциите, а държавните облигации на САЩ, които страната използва, за да се финансира - промениха мнението на Тръмп.

„Наблюдавах пазара на облигации“, каза Тръмп. „Той е много труден. Наблюдавах го. Но ако го погледнете сега, той е прекрасен“.

Обикновено, когато акциите се понижават, цената на държавните облигации се повишава. Това е така, защото те се смятат за сигурна инвестиция по време на пазарни сътресения. Но понякога, когато нещата са наистина лоши и акциите, и облигациите се разпродават едновременно. Това се случи в разгара на пандемията и отново в сегашната ситуация.

3 месеца след огромните дарения за Тръмп: Богатството на технологичните лидери се топи

Срив на пазара на държавния дълг на САЩ на стойност 29 трлн. долара щеше да доведе до риск от катастрофална финансова криза. В края на краищата именно облигациите победиха краткотрайния министър-председател на Обединеното кралство Лиз Тръс и пак те накараха Тръмп да даде тон за отстъпление.

ЕС отвръща на удара - или не?

След „Деня на освобождението“ на Тръмп председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен напомни на Тръмп, че Брюксел „вече финализира първия пакет от контрамерки в отговор на митата върху стоманата“.

На 7 април ръководителят на търговската служба на Комисията Марош Шефчович се срещна с министрите от ЕС в Люксембург, за да обсъди проекта на списъка с контрамерки. Той подчерта, че отговорът на блока е „много постепенен, като се реагира само на стоманата и алуминия“.

В ретроспекция това изглежда като добър избор.

„Важното тук е Европа да реагира спокойно и премерено“, заявява ирландският външен министър Саймън Харис по време на срещата. „Времето донякъде е на наша страна. Всъщност трябва да действаме стъпка по стъпка. И точно това ще направим“.

Два дни по-късно държавите членки на ЕС гласуваха почти единодушно за одобряване на ответни мита върху възлизащ на почти 21 млрд. евро износ от САЩ за Европа, включително политически чувствителни продукти като соя, произведена в Луизиана.

От брокер на власт до евангелист на митата: Кой държи козовете в търговската война

Всичко ли е заради Китай?

В същия пост в Truth Social, в който обяви, че натиска спирачките на глобалните мита, Тръмп също така заяви, че ще увеличи и без това смазващо високите санкции за Китай до 125%, обвинявайки ги, че „ограбват САЩ“. Предлагайки отсрочка на останалата част от света, като в същото време притиска Пекин, Тръмп изглежда подготвя почвата за по-целенасочена търговска война, която да изправи една срещу друга двете най-големи икономики в света.

Част от мотивите на американския президент за смекчаване на заплахите му за мита бяха, че повечето държави не отвръщат на удара. Изключение направи Китай, който по-рано отвърна с мита в размер на 84% върху американски стоки - отговор, който Тръмп нарече неуважителен.

Но часове преди да отстъпи, ЕС, който беше засегнат с 20-процентно мито върху своите продукти, също отвърна на удара. Блокът одобри ответни мита - но само върху стоманата и алуминия. Когато в сряда репортер от Овалния кабинет притисна Тръмп за тарифите на ЕС, той изглеждаше изненадан да научи за отмъщението, като зловещо го нарече „лошо време“. Министърът на търговията Хауърд Лутник бързо се намеси, за да добави, че ЕС все още не е задействал митата си, което успокои Тръмп. Така че все още има известно объркване относно това дали президентът в крайна сметка ще реши да действа по-леко спрямо Брюксел.

Фон дер Лайен и Комисията потвърдиха в четвъртък, че контрамерките на ЕС също ще бъдат спрени за 90 дни - което дава достатъчно време за преговори от двете страни на Атлантическия океан.

И още - енергетиката

Във вторник Тръмп призова ЕС да похарчи допълнителни 350 млрд. долара за американски изкопаеми горива, за да се справи с дисбаланса в трансатлантическата търговия - сума, която се равнява на повече от целия годишен добив на петрол в САЩ при сегашните темпове. През последните месеци европейски дипломати и длъжностни лица направиха многократни пътувания до Вашингтон, като се стремяха да договорят предложението на Белия дом за закупуване на повече газ, за да предотвратят търговска война. Те обаче разказват пред POLITICO, че са останали разочаровани от очевидната незаинтересованост на администрацията да постигне действително споразумение.

В интервю миналата седмица чешкият външен министър Ян Липавски е категоричен, че екипът на Тръмп е имал „политически“ причини да иска да наложи мита и че „преговорите преди „Деня на освобождението“ не са били в състояние да променят това“. Сега, след като получи 90-дневна отсрочка от внушителните търговски бариери на Тръмп, блокът удвоява усилията си за постигане на споразумение за закупуване на повече газ.

Мита напук на всичко: Газовият реверанс на Европа не успя да успокои Белия дом

Влияние върху други политики на ЕС

Търговският конфликт засегна и други важни области на политиката в ЕС.

Европейската комисия отлага решенията за налагане на глоби на американски технологични гиганти съгласно нейните цифрови антитръстови правила. Това предизвика спекулации, че изпълнителната власт на ЕС задържа огъня в опит да се ориентира в търговското напрежение. Санкциите срещу Apple и Meta, която е собственик на Facebook и Whatsapp, със сигурност щяха да предизвикат сериозен отпор от страна на американската администрация и нейните съюзници в Конгреса.

Очакваше се Брюксел да издаде решенията по трите едногодишни разследвания на нарушенията на Закона за цифровите пазари още в края на март - срок, който ръководителят на ЕС по въпросите на конкуренцията Тереза Рибера заяви, че се ангажира да спази в началото на тази година. Този срок вече е изтекъл, а глоби все още не са наложени.

„Мерси“ от Париж

Ще покаже ли благодарствена нота до Доналд Тръмп слабост, пита се Европа? Ако не, френският президент Еманюел Макрон трябва да помисли дали да не изпрати такава на своя „добър приятел“ на Пенсилвания авеню 1600. Франция не може да си позволи търговска война, тъй като се сблъсква с водовъртеж от кризи, които разкриха основни пукнатини в 66-годишната Пета република - името на сегашната система на управление на страната.

Но хаосът у дома не означава, че Макрон, който никога не се е страхувал да рискува, не е готов да се бори с огъня. Като един от най-силните гласове в Европа, настояващ за единен и по-силен отговор на търговските заплахи, кроткото завръщане във Вашингтон не би било почеркът на френския президент.

В часовете, последвали „Деня на освобождението“, Макрон събра заинтересовани страни в Елисейския дворец, за да обсъдят ситуацията, а след това публично призова всички компании в ЕС да спрат да инвестират в САЩ, „докато не изясним нещата“.

Дори и с отлагането на някои от митата, Макрон вероятно ще продължи да проповядва Евангелието на единството в Брюксел, докато правителството му работи за оформяне на сделка, която да е по-приятна за Франция, както се случи с американския бърбън.

Засега обаче кризата е избегната, което е в полза на Париж.

Аз ли го казах? 7 основни момента от срещата Тръмп-Стармър

Британците искат „хладнокръвни преговори“

В Лондон министър-председателят Кийр Стармър, който старателно избягва да критикува Тръмп, откакто президентът на САЩ встъпи в длъжност, започна седмицата с предупреждение, че ерата на глобализацията е приключила. Той обеща да предпази британската индустрия от въздействието на митата и говори за бъдещи търговски споразумения с държави като Индия и Австралия.

Лявоцентристкото правителство на Стармър - пощадено от най-лошото от реципрочните мита, но засегнато от повишаването на налозите за автомобили и стомана, както и от универсалната ставка от 10% - трескаво се опитва да постигне икономическо споразумение с Вашингтон. Премиерът намекна във вторник, че дори е готов да срязва грубите ръбове на британското технологично законодателство, за да постигне това.

Макар че обратът на Тръмп беше приветстван в Лондон, говорител на офиса на Стармър заяви в сряда вечерта, че търговската война продължава да не е в „ничий интерес“, и се зарече, че правителството „хладнокръвно и спокойно ще преговаря“ за останалите мита.

Представител на британското правителство казва пред POLITICO, че основният фокус на преговорите, поне в краткосрочен план, ще бъдат високите секторни мита върху стоманата и автомобилите.

Съществува известен оптимизъм по отношение на перспективите на Великобритания за постигане на споразумение по тях - но тези надежди могат лесно да бъдат попарени предвид склонността на Тръмп да променя мнението си.

Има сделка: Мерц договори коалиционно споразумение за управление на Германия

А Германия дори нямаше правителство

Глобалната търговска война на Тръмп оказва голям натиск върху бъдещия консервативен канцлер на Германия Фридрих Мерц да сформира бързо правителство, което да помогне за намирането на европейски отговор.

Едно от основните му предизборни обещания към избирателите беше да съживи затруднената германска икономика, която се свива две поредни години. Но заплахите на Тръмп за мита представляват особен риск за експортно ориентираната икономика на страната, като могат да неутрализират много от икономическите инициативи на Мерц още преди той да е имал възможност да ги осъществи.

Сега Мерц се застъпва за подход на „моркова и тоягата“, когато става въпрос за Тръмп, като подкрепя строги контрамерки по отношение на новите мита и същевременно настоява за споразумение за свободна търговия със САЩ.

„Решени сме да отвърнем на удара и от този пример можете да видите, че европейското единство помага“, каза Мерц в интервю за германска телевизия.

Той обаче добави, че „най-доброто, което можем да направим, е всички да се обединим в трансатлантическата търговия и да приемем 0% мита. Тогава проблемът ще бъде решен“.