Ако допреди няколко години името на Nvidia звучеше просто като нещо, което се поставя в геймърските компютри, днес вече говорим за компания с пазарна оценка от 3 трилиона долара и етикет „най-важната акция на планетата“.

Това всъщност е истинската история на един от най-големите технологични обрати в съвременния бизнес – както и на човек, който започва кариерата си с миене на чинии и стига толкова високо, че Илон Мъск го моли за чипове, докато вечерят суши в Nobu.

През 2008 г. Nvidia прави нещо изключително интересно. Компанията кани водещите на телевизионното предаване MythBusters, за да обясни каква е разликата между традиционния процесор (CPU) и графичния процесор (GPU).

Демонстрацията е впечатляваща, защото Nvidia сравнява процесорите с пистолет за пейнтбол, който рисува усмивка точка по точка (в ролята на CPU), и представят GPU като огромна 1100-цевна машина, която за части от секундата изстрелва пикселизирана версия на Мона Лиза.

Същата тази технология – паралелната обработка, която прави видеоигрите да изглеждат толкова гладки – днес движи напред изкуствения интелект.

Именно способността на GPU-тата да обработват множество задачи едновременно превръща Nvidia в двигателя зад ChatGPT и останалите състезатели в AI надпреварата.

Това кара най-големите технологични компании да се втурнат да купуват чиповете на компанията, а инвеститорите – да наблюдават акциите ежедневно.

Резултатът е, че акциите на Nvidia са поскъпнали с около 50 000% между шоуто с пейнтбола и началото на 2024 г., а днес компанията не просто е успешна – тя пренаписва историята на компютърната индустрия, пише Financial Times.

За никого не е изненада, че първите две биографични книги за Nvidia излизат чак сега.

The Nvidia Way на Тей Ким е по-аналитичната и методична, а The Thinking Machine на Стивън Уит представя по-цветната и емоционална история. В нея чиповете на Nvidia се нареждат редом с „Колосът“ на Тюринг и Apple II като едни от най-важните технологични моменти в технологичната история.

И двете книги поставят в центъра си Дженсън Хуанг – съосновател и главен изпълнителен директор, човекът, който стои зад всичко това.

Хуанг е последният останал основател от преди дотком ерата, който все още управлява собствената си компания. Или както го нарича Ким – „Професор Дженсън“.

Хуанг е от онзи тип визионери, които индустрията обича да обожествява: имигрант от Тайван, стартирал от нулата, преминал през почти фатални провали, борил се срещу гиганти и накрая ударил право в десетката.

Той съчетава интелекта на Лари Пейдж, инстинкта на Стив Джобс, стратегическото мислене на Мъск и способността на Зъкърбърг да завърти цяла компания в нова посока, и то само с един ход. С други думи – главният изпълнителен директор на Nvidia сякаш е специално създаден за митологията на Силициевата долина.

Но в персоната му се крие и нещо доста по-човешко, което сякаш рядко виждаме днес. Според авторите той е маниак на тема работа, със сухо чувство за хумор и е изненадващо уязвима личност.

И двамата автори (впрочем, любители на гейминга) проследяват как Nvidia стартира буквално от нищото – обсъждайки бъдещето на графичните чипове с дъх на евтино кафе - и стига до свят, в който най-богатите хора се молят за още бройки от „най-желания микрочип на планетата“.

Дълго преди Nvidia да се превърне в това, което е днес, Хуанг е въвел едно основополагащо правило: работи така, сякаш до фалит ти остават само 30 дни.

Понякога това буквално е неговата реалност. Днес обаче Nvidia не просто продава видеокарти – тя диктува темпото на AI революцията, а Хуанг е много повече от CEO.

В книгата The Thinking Machine Уит проследява историята на Nvidia през погледа на един нетипичен лидер.

Хуанг не стои затворен в малък офис, а се разхожда из централата и влиза директно в технически разговори със служителите си, независимо от тяхното ниво. Стилът му на управление е директен, понякога избухлив, но изненадващо човешки.

На неуверените служители той казва само „LUA“: Listen. Understand. Answer.

Хуанг не уволнява, както прави Мъск. Той вярва в колективната отговорност: „Никой не губи сам“. А хората, макар и понякога да се страхуват от него, признават: „Знаем, че ни цени“.

CUDA: Чипът се превръща в суперкомпютър

Реалната трансформация започва не с хардуера, а със софтуера CUDA – проект от средата на 2000-те, който позволява графичните карти да бъдат използвани като суперкомпютри. Това звучи дръзко и почти налудничаво – и наистина, по онова време Nvidia губи позиции, а акциите ѝ буквално едва съществуват.

В този момент инвеститорите настояват Хуанг да се върне към реалността и да зареже фантазиите за научни изследвания.

Той обаче отказва. Това, казва Уит, е „облогът, който превръща Дженсън в Дженсън“.

През 2012 г. разработчиците зад AlexNet използват GPU на Nvidia, за да направят с AI това, което преди е отнемало час – само в рамките на 30 секунди. Ударната вълна в Силициевата долина е мигновена.

През 2013 г. Хуанг изпраща на всички служители имейл: „Ние вече не сме в бизнеса с графика. От днес сме изцяло в бизнеса с дийп лърнинг.“

Рисковано ли е това? Естествено. Но ето, че десет години по-късно рискът напълно оправдава очакванията.

Книгата на Уит панически бяга от дълбоките геополитически въпроси – като сложната зависимост на Nvidia от Тайван или липсата на план „Б“ при евентуален военен конфликт с Китай. Цитиран в книгата, Хуанг заявява: „Не искам [шефът на логистиката] да хаби и една мозъчна клетка за нещо, което не може да се предотврати.“

Вместо това Уит се фокусира върху по-екзистенциалните страхове: каква е цената на създаването на „Манхатънския проект на компютърните науки“? А отговорът, който получава от Nvidia? „Това е като да се съмняваш в ползата от пералнята.“

А след Дженсън?

Другата книга – The Nvidia Way на Тей Ким – завършва с много по-практичен въпрос: какво се случва, когато Дженсън Хуанг реши да се оттегли от сцената?

Apple преживя загубата на Джобс, водена от Тим Кук и сър Джони Айв. Но кой ще поеме щафетата в Nvidia, когато коженото яке бъде окачено на закачалката?

Днес над 30 топ мениджъра директно отговарят пред Хуанг. Но в свят, в който всеки AI модел е зависим от чиповете на Nvidia, този въпрос вече не засяга само инвеститорите. Засяга всички нас.