В някои държави като Австрия боклукът е ценен ресурс, от който се произвежда енергия, в други, като Италия, той е средство за изнудване и мафиотски сделки. Докато в Неапол катастрофата с боклука доведе до безредици и хулигански сблъсъци, виенчани са превърнали завода си за боклук в основна градска забележителност и притегателен център за хиляди туристи, пише в днешния си брой в. "Новинар".

В Италия мафията контролира почти всички звена на сметосъбиране, извозване и депониране на отпадъците и печели милиони евро за сметка на здравето и спокойствието на хората. Във Виена местната власт осъвременява стратегията си за боклука на няколко години, като основна част от философията на управлението на отпадъците е разделното събиране и превантивната работа с хората. Австрийските власти са убедени, че боклукът е важен въпрос, който може да има сериозни политически последствия. Затова за тях е по-важно да накарат хората да произвеждат по-малко боклук, а не да ги убеждават в ефикасността на един или друг метод за преработка и депониране.

Бюджетът на Виена за сметосъбиране и сметоизвозване 334 млн. евро. За сравнение, в план-сметката за чистотата за 2008 година за концесионерите в София са предвидени 64 милиона лева. Въпреки че тези средства са с близо 14 милиона лева повече от миналата година, сравнението с Виена, която е град от мащабите на София, е повече от печално. Австрийската столица е избрала изгарянето като най-оптималния начин за справяне с боклука. В Неапол мафията отказва да построи завод и използва десетки нерегламентирани сметища.

Заводът на Виена "Шпитенау" се намира в центъра на града. Той повече прилича на замък или атракционен парк, отколкото на фабрика за боклук. Съоръжението е оформено от един от най-характерните австрийски художници - Фриденсрайх Хундертвасер. За Виена Хундертвасер е това, което е Гауди за Барселона, а заводът "Шпитенау" е задължителен обект за туристите, също както катедралата "Ла саграда фамилия" в каталунския град. Всяка година през "Шпитенау" минават около 5000 туристи, които, освен че се снимат пред причудливите форми на Хундертвасер, не пропускат да се осведомят и за технологиите за преработване на боклука във Виена.

За виенчани ползата от завода за отпадъци е двойна – в Шпитенау се унищожават огромни количества боклук, а в същото време се произвежда и топлинна енергия.

Още през 50-те години се взима решение боклукът да се обработва термично и енергията, която се получава, да се използва за централно отопление. "Шпитенау" започва да работи 1971 година, а в пещите му отива така нареченият остатъчен боклук. Това е сметта, която остава след отделянето на стъклото, хартията и пластмасата - отпадъците, които могат да се рециклират. Австрийците твърдо вярват, че чистото депониране, каквото сега се практикува в София, е най-лошият метод.

Сметището на Виена "Раутенвег" се намира на осем километра по въздух от центъра на града. Разположено е на площ от 600 декара и по нищо не прилича на Суходол. Там се складират само едрогабаритни отпадъци и шлаката, която остава след изгарянето на боклука. Тя се смесва с бетон и така едновременно се прави и саниране на бунището. Преди да се депонират строителните отпадъци, от тях се отделят песъчливите съставки и чакълът, които се разпръскват по улиците през зимата.

На пръв поглед сметището прилича на обикновен планински хълм, само старите мебели напомнят, че това е бунище. Съоръженията, които са скрити от погледа, представляват сложна система от подземни тръби. В тях се събират вредните газове, които се отделят от сметището. После се отвеждат към малки електроцентрали, които произвеждат ток. Въпреки високотехнологичната система виенчани са притеснени, че все пак част от вредните газове отиват в атмосферата. Двойни бетонни стени с вградени камери пък спират изтичането на замърсени подпочвени води.

Всеки виенчанин произвежда по 620 кг отпадъци на година. Община Виена е монополист във всички дейности, свързани със сметта. Само част от транспортирането е частно. Всички останали звена се обслужват от общински фирми. Виенчани плащат такса смет, която се определя според броя на обитателите в жилището.

Според директива на Европейския съюз до 2009 година страните-членки на ЕС са задължени да престанат да използват сметища за депонирането на отпадъци. Всяко оспорване на това решение ще е свързано със строги санкции. София няма много време, за да избере модела си на развитие. И има два повече от показателни примера – Виена или Неапол.