Просия на живо: Кой печели от страданието на хората в TikTok
Деца и възрастни от бедни райони по света излъчват на живо с надеждата да получат дигитални подаръци, докато платформата прибира значителна част от приходите
&format=webp)
Три малки деца, кръстосали крака на пода, протягат ръце към камерата.
„Моля, подкрепете ни. Много сме бедни“, казва едно момче с поглед, вперен директно в обектива.
Сцената се предава на живо от колиба в Афганистан, а аудиторията е по целия свят – от Обединеното кралство до САЩ.
Добре дошли в реалността на TikTok Live, където бедността се превръща в съдържание, а сълзите – в дигитални подаръци, пише The Guardian.
Децата излъчват на живо с часове, умолявайки зрителите да им изпращат виртуални „подаръци“, които по-късно могат да се обменят за пари. Когато получат такъв – аплодират учтиво.
В друго видео момиче подскача радостно, когато непозната жена от САЩ ѝ изпраща дигитална роза, закупена от TikTok за около 1 стотинка. Когато обаче средствата се изтеглят от платформата, стойността на „подаръка“ значително намалява.
От TikTok уверяват, че забраняват просенето от деца, както и всяка друга форма на експлоатация в платформата. Реалността обаче представя съвсем друга картина.
Разследване на The Observer показва, че този тип съдържание не само е масово, но дори се насърчава от самия алгоритъм. А TikTok не просто го допуска – платформата печели значително от него, като прибира до 70% комисионна от всяка трансакция.
Оливие дьо Шютер, специален докладчик на ООН за крайната бедност, определя всичко това като „шокиращо разкритие“ и обвинява TikTok и посредниците, че „печелят от страданието на хората“.
„Това е дигитално хищничество“, заявява той. „Призовавам TikTok да приложи собствените си политики и сериозно да преосмисли комисионната, която взема от най-уязвимите хора в света.“
И това не се случва само в Афганистан.
Данни между януари и април 2025 г. показват, че стриймове с просене редовно се излъчват от Индонезия, Пакистан, Сирия, Египет и Кения. Някои изглеждат като семейни видеа от дома, но има и такива, които носят всички белези на организирана просия.
В един акаунт, който излъчва почти ежедневно, в рамките на 48 часа се появяват различни групи деца – на едно и също място, до едни и същи възрастни.
След сигнал от Observer, TikTok спира акаунта в рамките на два часа. Предишен сигнал, подаден чрез приложението, обаче не води до никакви действия.
Друг профил с над 5300 последователи показва възрастен мъж в инвалидна количка, управляван очевидно от трета страна, без яснота кой стои зад камерата. Описанието гласи: „бедни хора 😢😢😢“.
Просията не е единственият „жанр“ в този дигитален цирк на мрака.
Стриймовете често включват унижаващи и опасни действия: хора се удрят сами, стоят будни с часове, покриват се с кал или спят пред камерата – всичко това, за да получат желаните подаръци.
В Индонезия две момичета лежат на плочки в малко помещение без прозорци. В друг стрийм от Пакистан трима мъже със шапки и кофи на главите си заспиват пред камерата, събуждайки се само за да танцуват при получаване на подарък.
TikTok Live стартира през август 2020 г. и вече е магнит за милиони потребители.
Само през 2024 г. над 100 милиона души са излъчвали на живо, според платформата. Милиарди гледат подобно съдържание.
Новита Анграени, експерт по дигитално включване от Care International, казва, че TikTok Live първоначално започва като начин хората да покажат талантите си – пеене, танци, гейминг. Но с времето форматът е „превзет“ от потребители, които го виждат като „бърз начин за изкарване на пари“.
„Това е нова форма на експлоатация“, казва тя. „Трудно е да прецениш дали хората са принудени да правят всичко това. Много от тях казват, че това е съвместна работа за изкарване на доход. Но рискът от злоупотреба е огромен – особено от организирани мрежи, които контролират достъпа до доходите и режисират съдържанието.“
„TikTok Live е проектиран така, че да насърчава просията и рисковото поведение, защото колкото повече реакция, толкова повече приходи“, казва Маруа Фатафта от Access Now – организация, бореща се за дигитални права. „Но TikTok не прави достатъчно, за да предотврати тези нежелани последици.“
Фатафта предупреждава, че не трябва да се подхожда едностранно към модерирането на подобно съдържание.
Единични забрани могат да засегнат хора, които реално имат нужда от средства – особено в зони на конфликти или кризи. В някои държави онлайн просията води до репресивни действия от страна на властите.
Въпреки това тя подчертава: „При организирана просия и експлоатация трябва да се действа твърдо. Време е TikTok да наеме реални екипи за разследване.“
От платформата твърдят, че вече са предприели действия: премахват профили, които нарушават правилата, включително съдържание, в което деца просят подаръци по време на живо предаване.
TikTok изисква минимум 1000 последователи и възраст над 18 години, за да се излъчва на живо, макар че децата могат да се появяват, ако са придружавани от възрастен.
Според компанията над 4 милиона живи предавания се спират месечно чрез комбинация от технологии и екипи за модерация. Но разследването показва, че реалното въздействие все още е спорно.
Как точно работи системата?
Създателите на съдържание получават „диаманти“ – виртуална валута, базирана на получените подаръци, популярността и продължителността на излъчването.
След приспадане на комисионни, те могат да получат между 30% и 50% от стойността на даренията. TikTok не отрича тези цифри и посочва, че част от средствата отиват за такси към магазините за приложения и платежните оператори. Потребителите имат достъп до над 100 дигитални подаръка – от роза за 1 стотинка до TikTok вселена на стойност почти 500 долара.
Това не е първият път, в който платформата е обект на критики. През 2022 г. BBC разкрива, че семейства в сирийски бежански лагери просят на живо. От TikTok заявяват, че са „дълбоко загрижени“ и ще преразгледат политиките си.
Година по-късно Al Jazeera съобщава за домове за сираци в Индонезия, които събират дарения чрез лайв стриймове с деца, които спят на заден фон. Според TikTok, това не е в нарушение на правилата.
Макар проблемите с експлоатацията да изглеждат очевидни, има и примери за положителен ефект.
Семейство от Филипините успява да събере средства за операция за разделяне на сиамски близнаци. В Индонезия мъж става вайръл с „танц на кокошка“ и започва да включва и други хора от селото, които получават част от приходите и така успяват да си купят храна.
Но в много случаи не е ясно кой всъщност печели от тези стриймове.
Често акаунтите от този тип са напълно анонимни. И докато TikTok изисква лични документи за монетизация на каналите, за обикновения зрител остава неясно дали хората във видеото реално получават нещо.
Катрин Търнър от Anti-Slavery International коментира, че докато някои хора просят, за да оцелеят, други се превръщат в жертва на физическа или психическа принуда. А достъпът до доходите често се контролира от трети страни.
Мая Лахав от Оксфордския център по криминология обяснява, че модерирането на лайв съдържание е скъпо и изисква сериозни ресурси. Но добавя: „Важният въпрос е – кога помощта се превръща в експлоатация? Именно тук TikTok трябва да открие баланса.“