Еволюцията към успех като диагноза за човешкото страдание

Човешката раса страда от собствения си успех.

Нашата изобретателност, способността да продължаваме да изобретяваме и да правим нововъведения, означава, че живеем на огромна дистанция от еволюционната си приспособимост.

Какво означава това?

Една от причините поради които съвременните богати общества се борят с нарастващото затлъстяване, е, че човешкото тяло е създадено за лов. Поставете ни в среда с изобилие от вкусна храна и удобни столове, и ще напълнеем. Затлъстяването, заедно с атеросклерозата, остеопорозата, някои видове рак, диабет и други заболявания, неслучайно се наричат „болести на модерността“, пише в анализ по темата Financial Times.

Фармацевтичните компании се състезават за следващия Ozempic

Разбира се, да бъдем много далеч от средата, за която сме еволюирали, е фантастична сделка за всички човешки същества. Замислете се колко по-кратко са живели хората през изминалите векове и особено преди откриването на пеницилина през 1928 г.

Но въпреки еволюцията в медицината, болестите на модерността са особен проблем. В по-голямата си част есеистичният въпрос, на който съвременните социални държави трябва да отговорят, е „как да се справим с причините за влошено здраве, без да доведем хората до бедност поради разходите за лечение“.

Цената на това предизвикателство сега е част от причините, поради които разходите за здравеопазване продължават да нарастват – основно в богатия свят.

„Пазарът на самотата“: Новата цел за инвеститорите

Още по-сложни от политическа гледна точка са съвременните състояния, които по дефиниция имат неясна диагноза, като например депресията и тревожността.

При физическите усложнения една артерия или е увредена, или не е. Човешкото тяло или произвежда инсулин, или не. Все повече доказателства сочат, че депресията също предизвиква измерими промени в мозъчната дейност, но това се отнася и за скръбта – състояние, което много хора не считат за нездравословна част от емоционалния живот.

И докато можем да изследваме костите на починали преди векове хора и и да правим полезни изводи за физическите заболявания, не можем да сме сигурни за психическите. Това означава, че макар да има ожесточени спорове как да се плащат медицинските интервенции за борба с физическите болести на съвременността и от кого, малцина твърдят, че остеопорозата не съществува или че увредените артерии могат да бъдат излекувани със силата на волята.

Климатичните промени засилват неврологичните разстройства

През 2024 г. със сигурност има повече официални диагнози за психичното здраве, отколкото през 1621 г., когато ученият Робърт Бъртън, пишейки „Анатомия на меланхолията“, я описва като болест, „толкова тежка, толкова разпространена“.

Но не можем да сме сигурни, че увеличаването на броя на диагнозите е показател за нещо повече от по-добро водене на документация и по-добри медицински познания. Освен това има значително повече лекари. Също толкова важно е, че има по-малко причини за това, което Бъртън описва като меланхолия на „разположението“.

Ако се придържаме към определението на Бъртън, че това, което отличава депресията, е, че тя е характерна за състоянието ви на покой, средностатистическият човек от XVII век е прекарвал много повече време в скръб или болка, и следователно е имал много по-малко време да осъзнае или да определи, че също изпитва тежката и често срещана болест на Бъртън.

Имплантиране на надежда: Пейсмейкър за мозъка е новият лек срещу депресията

Така че точно както при запушените артерии и диабета, нарастващият брой на психиатричните диагнози в общи линии е „добър“ проблем.

Вярно е, че тези заболявания са скъпи за държавите, домакинствата, компаниите или и за трите взети заедно.

И в опитите да се справят с тях политиците се изкушават да избегнат сложните разговори кой плаща и кой носи отговорност за справяне с проблема. Но няма основателна причина да смятаме, че психичните болести на съвременността са по-малко реални от физическите: и точно както при физическите оплаквания, те са резултат на успеха, който самите ние сме постигнали.