Съществуват две форми на щастие, но само една от тях води до трайна радост. Повечето от нас се пристрастяват към първата и забравят за втората, което води до по-ниско ниво на благополучие. Добрата новина? Според Psychology Today можете да направите нещо по въпроса.

Хедонистичното щастие - помислете за секс, наркотици и рокендрол - обхваща всички удоволствия на сетивата: храна, пари, дори слава и популярност. Тези преживявания осигуряват краткотраен възход, последван от спад, който ви кара да жадувате за още.

Често свързваме щастието директно с удоволствието, като си го представяме като поредица от вълнуващи, забавни или чувствени моменти. Въпреки че хедонистичното щастие предлага възхитителни изблици на радост, нека бъдем честни: тези моменти са краткотрайни.

След като първоначалната тръпка отмине, оставаме в търсене на следващия възход, независимо дали е от любим филм или ястие - „хедонистичната бягаща пътека“ е преследване на мимолетни удоволствия.

Освен това често ни се внушава, че щастието може да се купи - че нова джаджа или луксозна ваканция ще запълнят празнотата. Въпреки това хората в по-материалистичните общества съобщават, че се чувстват по-малко удовлетворени, а понякога дори депресирани.

Това подчертава капана на хедонистичното щастие - макар да е примамливо, то често води до чувство на празнота, когато удоволствията изчезнат. И така, как можем да внесем по-трайно щастие в живота си?

„Всичко, което знаете за щастието, е лъжа”

Дълбочината на евдемоничното щастие

Евдемоничното щастие измества фокуса от личното удоволствие към нещо по-голямо - връзка, служба и чувство за цел. Това ни подхранва и допринася за трайно усещане на удовлетвореност.

Даването на пари на другите може дори да увеличи благосъстоянието отвъд това, което изпитваме, когато харчим пари за себе си. Експеримент на професор Елизабет Дън от British Columbia University, публикуван в списание Science, показва, че участниците, които са инструктирани да похарчат пари за другите, са се чувствали значително по-щастливи от тези, които са ги използвали за себе си.

Неврологични изследвания на Джордан Графман и други също показват, че даването може да бъде по-приятно от получаването.

Тази констатация е валидна дори за бебетата. Скорошно проучване на Лара Акин и колегите ѝ от British Columbia University показва, че дори деца на двегодишна възраст намират по-голямо щастие в даването на лакомства на другите, отколкото в получаването им.

Забележително е, че тази тенденция се наблюдава в цял свят, независимо от богатството на дадена страна. Друго проучване показва силна връзка между количеството пари, похарчени за другите, и личното благополучие - независимо от доходите, социалната подкрепа, възприеманата свобода и националната корупция.

Имат ли общо щастието и екологията?

Силата на състраданието

Евдемонията не означава, че трябва непременно да подарите заплатата си на другите. Всяка форма на подкрепа или помощ може да допринесе за това усещане. Една от причините, поради които състраданието може да повиши благосъстоянието ни, е, че то разширява перспективата ни отвъд нас самите. Изследванията показват, че депресията и тревожността са свързани с интензивно фокусиране върху себе си - загриженост за „мен, мен и мен“.

Когато правите нещо за някой друг, тази самонасоченост се измества към състоянието на другите. Спомнете си последния път, когато помогнахте на някого, има вероятност това да ви е накарало да се почувствате чудесно, независимо какво сте усещали преди това.

Освен това култивирането на състрадание може да засили чувството ни за връзка с другите. Едно красноречиво проучване установява, че липсата на социална връзка е по-голям ущърб за здравето от затлъстяването, тютюнопушенето или високото кръвно налягане.

Хората, които се чувстват по-свързани с другите, имат по-ниски нива на тревожност и депресия и се радват на по-висока самооценка. Те са склонни да бъдат по-съпричастни, да се доверяват и да си сътрудничат, което създава положителна обратна връзка за социално, емоционално и физическо благополучие.

Проучване на Барбара Фредриксон и Стив Коул разкрива една интригуваща истина: хората, които извличат щастие предимно от хедонистични занимания, имат нива на възпаление, подобни на тези, които изпитват хроничен стрес. За разлика от тях тези, които намират радост чрез смислени връзки и чувство за цел - именно евдемонично щастие - показват значително по-ниски нива на заболявания. Това предполага, че по-дълбокото удовлетворение оказва защитен ефект върху нашето здраве.

Възпитание, фокус и баланс: Какво изгражда един силен лидер?

Намиране на баланс

Разглеждайте щастието като ястие: калоричният десерт може да ви достави незабавно удоволствие, но пълноценната храна ви кара да се чувствате енергични и удовлетворени. Ако преследваме само краткотрайни удоволствия, може да се чувстваме развълнувани за момент, но накрая да се изтощим. Евдемоничното щастие, от друга страна, насърчава по-дълбока радост, която продължава дълго.

Свържете се с любимите си хора: Намерете време за семейството и приятелите си. Споделяйте смислени разговори и преживявания, които укрепват връзките ви.

Дайте своя принос: Потърсете възможности да служите на общността си. Доброволчеството може да ви даде дълбоко чувство за цел и удовлетворение.

Изследвайте духовността: Независимо дали става дума за организирана религия, лични размисли или за възприемане на природата и изкуството, грижата за духовната страна може да добави дълбочина към живота ви.

Практикувайте благодарност: Редовно се замисляйте за това, за което сте благодарни. Тази промяна във фокуса може да ви помогне да оцените това, което наистина има значение.

Инвестирайте в себепознание и личностно развитие. Занимавайте се с дейности, които ви предизвикват и ви носят чувство за удовлетворение.

Наслаждавайте се както на удоволствието, така и на богатството на смисъла. Като възприемете този баланс, можете да се ориентирате в красивия пейзаж на щастието, създавайки живот, който е не просто забавен, а дълбоко удовлетворяващ, пише Psychology Today.