Министерството на икономиката и енергетиката е било инициатор на поредица от срещи с търговските банки за подписване на рамково споразумение за изпълнение на инвестиционните проекта по оперативната програма „Конкурентоспособност", информира Нина Радева. Споразумението предвижда сътрудничество в няколко направления: съвместно финансиране на проекти и предприятия, одобрени за безвъзмездна помощ, осъществяване на информационни и промоционални мероприятия, съобщават от българската стопанска камара.

Ползите за предприятията от този ангажимент на банките за разпространение на информация са в няколко посоки. От една страна, контактите между предприятието и банката са чести и редовни, докато разяснителните мероприятия на МИЕ са кампанийни. Банките имат добре развита клонова мрежа, което ще позволи на малките и средни предприятия от малките градове да получат информация в същия обем и качество, както и предприятията от София.

Споразумението е с предвидена продължителност до края на 2015 г., тоест до края на изпълнението на ОП „Конкурентоспособност". Досега МИЕ е подписало документа с 18 банки, между които „УниКредит Булбанк“, ОББ, „Юробаик“, „Първа инвестиционна банка“, „Райфайзенбанк“, „Сосиете Женерал Експресбанк“, „Банка ДСК“ и др. Предстои подписване и с „МКБ Юнионбанк“, „Насърчителна банка“, „Търговска банка Д“ и „Централна кооперативна банка“.

Рамковото споразумение няма обвързващ характер за бенефициентите и не нарушава пазарните принципи, както и свободния избор на финансиращи институции от предприятията, отбеляза Нина Радева. По думите й колкото по-голям избор имат предприятията, толкова по-честен и прозрачен ще бъде процесът на кандидатстване и изпълнение на проектите.

Малките и средни предприятия, които представляват 99.7% от общия брой нефинансови предприятия в страната и осигуряват близо 80% от работните места, генерират едва половината от брутната добавена стойност в икономиката. Причината е в остаряло и амортизирано оборудване, ниската производителност и ниската добавена стойност, каза заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева на конференция по време на Шестото международно изложение „Банки, инвестиции, пари“.

През 2006 и 2007 г. финансовите продукти, насочени към малките и средни предприятия, се увеличиха, условията станаха по-гъвкави и по-близки до възможностите и нуждите на този пазарен сегмент. Естествено, процесът на отваряне на банковата система към малките фирми изисква време и постепенно изграждане на взаимно доверие и в двете страни, отбеляза Радева.

Повечето малки и средни предприятия имат нужда от допълнително финансиране – за технологично обновление на производството (61.5%), за покриване на стандарти/изисквания на ЕС (50.0%), за иновационни проекти и разработване на нови продукти, технологии, услуги (25.4%), за въвеждане на енергоспестяващи технологии (23.5%), както и за модернизиране на фирменото управление (22.1%), обучение и квалификация на служителите (15.6%). привличане на публично частни инвестиции (12%), бизнес коопериране и свързване в клъстери (9.8%), консултантски и информационни услуги (8.7%), популяризиране и увеличаване на износа на фирмата (7.5%). Само 22.5% от фирмите декларират, че нямат нужда от допълнителен капитал.

35.4% имат нужда от финансиране до 50 000 лева, над 19% до 100 000 лева, 9.8% - от 100 до 250 000 лева и 13% - от повече от 250 000 лева. Данните са от годишния доклад на министерството за състоянието и развитието на малките и средни предприятия в България за 2006 г.

В национално представително социологическо проучване на участието на фирми от сектора в усвояването на структурните фондове на ЕС повече от половината заявяват, че не са ползвали каквото и да е кредитиране през последните три години. Около 10% от собствениците са използвали по-добрата си лична кредитна история за финансиране дейността на фирмата посредством потребителски кредити. Тези кредити са по-скъпи, но изискват далеч по-малко формалности, отбеляза заместник-министърът.

От малките и средни предприятия, които ползват банкови заеми, 37% са ползвали търговски кредит през последните три години, а само 18% - инвестиционен кредит. Основната причина за отказ на кредит е липсата на обезпечение - 67.2%. Почти 14% от молбите са отхвърлени поради влошено финансово състояние на фирмите и други 11% - поради неясноти в проекта или бизнес плана. Има силна поляризация на търговските кредити и голяма концентрация на кредитен ресурс в ограничен брой предприятия.