Глобалната офшорна вятърна индустрия е далеч от постигане на целите за 2030
В Европа и САЩ забавянето е сериозно, единствено Китай върви обратно на всички
След година на отменени проекти, счупени турбини и прекратени продажби на лизинг световната индустрия за офшорна вятърна енергия вече няма големи шансове да постигне високите цели, поставени от правителствата в САЩ, Европа и други страни. Това се превръща в пречка за усилията за борба с изменението на климата.
Технологията е важна част от правителствените стратегии за развитие на възобновяемата енергия и декарбонизация на световната енергетика, тъй като може да генерира огромни количества електроенергия в близост до гъсто населени крайбрежни райони. Неизпълнението на целите с голяма разлика ще остави празнина, която трудно може да бъде запълнена.
Reuters разговаря с 12 компании за вятърна енергия, добивана в морето, изследователи от бранша, търговски асоциации и правителствени служители в шест държави, за да представи глобална картина на състоянието на индустрията и нейните перспективи. Анализът установява, че рязкото нарастване на разходите, забавянето на проектите и ограничените инвестиции във веригата за доставки спъват инсталациите.
„Ние сме доста далеч от поставените цели“, казва Сьорен Ласен, ръководител на отдела за изследване на офшорната вятърна енергия в Wood Mackenzie.
По думите му средната цена на офшорните вятърни паркове в световен мащаб е 230 долара за мегаватчас (МВтч) - с 30-40% ръст за последните две години и повече от три пъти по-висока от средната цена от 75 долара за МВтч за наземните съоръжения.
Това кара компаниите да се оттеглят. Миналия месец BP заяви, че обмисля да продаде дял в бизнеса си с офшорни вятърни централи, а Equinor по-рано тази година се отказа от инвестиции във Виетнам, Испания и Португалия. Междувременно GE Vernova, един от най-големите доставчици на турбини за индустрията, не приема нови поръчки.
„Не предвиждаме добавяне на наши неизпълнени поръчки без значително по-различна икономика в индустрията от тази, която виждаме на пазара днес“, казва главният изпълнителен директор на GE Vernova Скот Стразик по време на разговор с инвеститорите.
Миналата година световните правителства си поставиха глобална цел за утрояване на общото потребление на енергия от възобновяеми източници до 2030 г., което според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) ще изисква капацитетът на офшорните вятърни централи да нарасне до 494 гигавата до края на това десетилетие, в сравнение с настоящите 73.
Генералният директор на IRENA Франческо Ла Камера обяснява пред информационната агенция, че сега се очаква офшорната вятърна енергия да не постигне целта си с 1/3. Оценките на три други известни изследователски компании предвиждат, че светът няма да достигне 500 гигавата офшорни вятърни инсталации преди 2035 г.
Ефектът Тръмп
Правителствата в Европа, Северна и Южна Америка и Азия се опитаха да подкрепят сектора с национални цели, насочени към привличане на разработчици с дълбоки джобове, включително енергийни гиганти като Equinor, Orsted, RWE и Iberdrola.
САЩ, например, си поставиха за цел през 2021 г. да създадат 30 гигавата офшорна вятърна енергия до края на това десетилетие, но според Националната лаборатория за възобновяема енергия към май тази година в експлоатация са били по-малко от 200 мегавата. Отиващата си администрация на президента на САЩ Джо Байдън издаде разрешителни за 15 гигавата проекти, проведе шест продажби на лизинг на няколко крайбрежия и разшири данъчните облекчения за индустрията.
Но от миналата година насам американската офшорна вятърна енергетика е разтърсвана от отменени проекти и договори, спрени правителствени търгове, както и от злополука при строителството на първия голям търговски проект в страната. Сега индустрията е притеснена, че наследникът на Байдън, новоизбраният президент Доналд Тръмп, ще изпълни обещанието си от предизборната кампания да спре напредъка на индустрията, вероятно чрез спиране на търговете за наем.
„Като се имат предвид резултатите от изборите в САЩ, ние виждаме по-високи рискове от преди за навременното изпълнение на офшорни вятърни проекти там“, коментира Михаел Мюлер, финансов директор на германския разработчик на офшорни проекти RWE.
Компанията за енергийни проучвания Rystad очаква САЩ да постигнат по-малко от половината от целта си за 2030 г.
Карл Флеминг, партньор в адвокатската кантора McDermott Will & Emery, който съветва Белия дом по въпросите на политиката за възобновяемата енергия, пък посочва, че САЩ трудно ще постигнат целта си, независимо кой е в Белия дом, предвид пазарните условия.
Европа също не успява да се справи
В Европа Петра Мануел, анализатор на офшорната вятърна енергия в Rystad, очаква страните с най-високи цели за офшорна вятърна енергия - Обединеното кралство, Германия и Нидерландия - да постигнат около 60-70% от тях. Очаква се държавите с по-малко амбициозни цели, включително Белгия, Дания и Ирландия, също да не успеят да се справят.
Междувременно индустриалната търговска група WindEurope заявява, че очаква Европейският съюз да разполага с 54 гигавата офшорни вятърни мощности до 2030 г., което е около половината от 120, които са обещали страните от Северно море.
Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон потвърждава, че не могат да бъдат изключени закъснения в постигането на целите, но нито едно не е било официално отбелязано от страните членки.
Великобритания, вторият по големина пазар на офшорна вятърна енергия след Китай, също няма да постигне целта си от 60 гигавата до 2030 г., казва Деймиън Захлод, управляващ директор на разработчика на офшорна вятърна енергия EnBW Generation UK. Обединеното кралство проведе своя най-добре финансиран търг досега през септември, като добави 4,9 гигавата нови споразумения. Но бъдещите търгове ще изискват много по-големи обеми, за да се достигнат 60 гигавата навреме.
„Ще бъде много, много предизвикателно и няма да постигнем целта до 2030 г.“, казва той.
Китай се движи обратно на тенденцията
Китай, който през 2022 г. стана световен лидер в офшорните инсталации, продължава да се движи обратно на световните тенденции. Пекин засили своята индустрия със субсидии и ниски разходи за финансиране. Повечето от играчите в сектора са държавни и имат достъп до местно произведени офшорни вятърни компоненти.
Китай представлява повече от половината от 2023 офшорни вятърни инсталации с 6,3 гигавата, а търговската група на Global Wind Energy Council изчислява, че страната ще инсталира 11 до 16 гигавата годишно през следващите две до три години.
Доставянето на евтино оборудване от Китай би помогнало за намаляване на разходите за разработчиците в Европа, Япония и Съединените щати, но правителствата там се стремят да насърчат местните производители, за да намалят зависимостта си от Пекин.
На други места в Азия различни държави, включително Виетнам, Япония, Южна Корея и Тайван, се стремят да разширят добива си на офшорна вятърна енергия, но също така се сблъскват с трудности, свързани с нарастващите разходи и регулаторната несигурност.
Япония например си е поставила амбиции да изгради до 45 гигавата офшорни вятърни мощности до 2040 г., спрямо по-малко от 1 гигават днес. Но националните търгове до момента са били малки и индустрията е ограничена от закони, които не позволяват на не-японски кораби да работят в офшорни вятърни зони.
Ребека Уилямс, заместник главен изпълнителен директор на търговската група на Global Wind Energy Council, признава, че има риск индустрията да пропусне целите си, но казва, че постигането им все още е възможно с правилните политики.
„Разбира се, винаги когато има цел, има риск тя да не бъде постигната“, казва Уилямс в кулоарите на конференцията COP29 в Баку.