Лидерът на крайната десница на Франция Марин льо Пен беше призната за виновна в присвояване на средства от ЕС в исторически съдебен процес, съобщават Reuters и френски медии, цитирани от CNBC.

Съдът потвърди, че на Льо Пен е забранено да се кандидатира за президент за срок от пет години, което означава, че тя няма да може да участва в президентските избори във Франция през 2027 г.

В допълнение към забраната да се кандидатира за публична длъжност, тя е осъдена на четири години лишаване от свобода, две от които условно. Към момента не е известно дали тя действително ще прекара времето в затвора или ще има ограничения, като например носене на електронна гривна, допълва BBC. Съдът ѝ наложи и глоба в размер на 100 000 евро.

Решението хвърля в смут мощната френска десница в момент, когато тя води в проучванията на общественото мнение преди следващия президентски вот, отбелязват медиите.

От отговорът на този въпрос може да зависи политическото бъдеще на крайнодесния френски лидер

Държавник или саботьор? Марин Льо Пен е изправена пред тежка дилема

Льо Пен и 24 други членове на нейната политическа партия бяха обвинени, че са отклонили над 3 млн. евро от средствата на Европейския парламент, за да плащат на служители, базирани във Франция.

Льо Пен отхвърли обвиненията, че е била начело на „система“, целяща да изсмуче пари от Европейския парламент в полза на нейната партия, като твърдеше, че е приемливо да адаптира работата на парламентарните сътрудници към нуждите на депутатите от нейната формация, допълва Euronews.

Докато даваше показания, Льо Пен заяви пред съда:

Абсолютно не смятам, че съм извършила и най-малката нередност, и най-малката незаконна стъпка.

Съдът обаче изчисли, че общата загуба на Европейския парламент е 2,9 млн. евро, като лично Льо Пен е присвоила около 474 000 евро.

„Не е имало лично обогатяване, а обогатяване на партията“, заяви съдия Бенедикт дьо Пертюи, твърдейки, че това противоречи на правилата за финансиране на партиите и добави:

Нека бъдем ясни: никой не е съден за това, че се занимава с политика. Въпросът е дали договорите са били изпълнени или не.

Льо Пен и останалите подсъдими отрекоха всички обвинения, а партията им Национален сбор определи процеса като политически мотивиран лов на вещици.

От своя страна държавните прокурори поискаха Льо Пен да бъде осъдена на незабавна забрана за заемане на публични длъжности за срок от пет години, ако бъде призната за виновна, като се използва така наречената „временна екзекуция“, при която не се взема предвид никакъв процес на обжалване, допълва Reuters.

Партията на Макрон остана втора, министър-председателят заяви, че ще подаде оставка

Шокиращ обрат: Левицата спечели изборите във Франция, Марин Льо Пен не призна поражението си

В късните следобедни часове стана ясно, че Марин Льо Пен ще обжалва решението на съда, съобщи адвокатът ѝ, предаде AFP, цититана от БТА. "Това е удар по демокрацията", заяви той. 

Самата Марин Льо Пен по-рано изрази надежда, че съдиите от Парижкия наказателен съд в понеделник ще проявят милост.

„Очаквам решението“, заяви тя в интервю за La Tribune Dimanche, публикувано в събота. „Чета тук и там, че сме нервни. Лично аз не съм, но разбирам, че хората може да са: при предварителното изпълнение съдиите имат власт на живот и смърт над нашето движение. Но не мисля, че ще стигнат толкова далеч“, добави тя.

Политици като Орбан, Нехамер, Мелони и Фицо вече се готвят да променят дневния ред на Европейския съюз

POLITICO: Истинският победител от изборите в САЩ е крайната десница в Европа

Новината за присъдата на крайнодесния френски лидер предизвика международни политически реакции.

От унгарския министър-председател Виктор Орбан през председателя на партията Италианска лига Матео Салвини до нидерландския лидер Герт Вилдерс - всички те се обявиха в нейна защита.

„Je suis Marine!“, заяви унгарският премиер Орбан, след като тя беше призната за виновна, но преди да бъде произнесена окончателната присъда.

„В Париж осъдиха Марин льо Пен и искат да я изключат от политическия живот. Лош филм, който наблюдаваме и в други държави като Румъния“, заяви италианският заместник министър-председател Матео Салвини, намеквайки за решението на румънските власти да анулират първия тур на президентските избори миналата година и да не допуснат проруския ултранационалист Калин Джорджеску до повторните избори през май.

„Няма да бъдем сплашени, няма да спрем: с пълна скорост напред, приятелю“, добави Салвини.

Новината идва след като по-рано днес са били извършени обиски на 47 души, близки до него

Полицията задържа бившия кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску

„Шокиран съм от невероятно тежката присъда срещу Марин льо Пен“, избухна лидерът на нидерландската крайна десница Вилдерс, чиято партия спечели националните избори през ноември 2023 г. „Подкрепям я и вярвам в нея на пълни 100% и вярвам, че тя ще спечели обжалването и ще стане президент на Франция.“

В Испания лидерът на крайнодясната партия „Вокс“ Сантяго Абаскал заяви: „Те няма да успеят да заглушат гласа на френския народ.“

В Москва, говорителят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че присъдата е „нарушение на демократичните норми“, отбелязва Politico. „Като цяло наблюденията ни върху европейските столици показват, че те нямат нищо против да излизат извън границите на демокрацията по време на политическия процес“, допълни той.

Льо Пен има връзки с Русия чрез спорен банков заем, който Национален сбор взе през 2014 г. и обяви, че ще изплати едва през 2023 г. Призракът на заема витаеше над партията в продължение на години, като Льо Пен беше принудена да отхвърля обвиненията, че е близка до Москва, допълва Politico.

Крайнодесните партии постигнаха значителен напредък на изборите за ЕП, печелейки вота във Франция и представяйки се добре в Германия и други страни

„О, не!“: Макрон разпусна френския парламент след крайнодесния завой на евровота

Съдебният процес срещу Марин льо Пен хвърля сянка върху силния ренесанс на Национален сбор през последните години; партията спечели първия тур на предсрочните парламентарни избори миналото лято, преди левият алианс на страната да спечели втория тур.

Франция изпадна в политически хаос миналата година, след като президентът Макрон свика предсрочни избори, претърпявайки тежко поражение на европейските избори, припомня CNBC.

След това президентът назначи центриста Мишел Барние начело на консервативното правителство на малцинството, но това се оказа краткотрайно, тъй като то не успя да получи подкрепа за своите бюджетни планове за 2025 г.

Новото центристко правителство под ръководството на Франсоа Байру успя да приеме бюджета, след като направи отстъпки пред левицата, но остава уязвимо за политически натиск както отляво, така и отдясно.