Търговска война, предизвикана от президента на САЩ Доналд Тръмп чрез налагането на 25-процентни мита върху всички вносни стоки, може да доведе до икономически загуби в размер на 1,4 трилиона долара в световен мащаб и драстично да повиши цените в САЩ, според ново проучване, анализиращо последствията от ответни мерки.

Цитиран от Financial Times иконометричен анализ на най-лошия възможен сценарий, при който търговските партньори на САЩ отвръщат с ответни мита, показва, че вдъхновената от Тръмп тарифна война би довела до сериозни търговски сътресения, повишаване на цените и спад в жизнения стандарт.

Проучването, проведено от икономисти в университета Астън, Великобритания, изследва как взаимните тарифи водят до сложни промени в глобалната търговия. Началото на конфликта се очаква в Северна Америка между САЩ, Мексико и Канада, преди да се разпростре върху Европа и останалата част на света.

Остава неясно на какво ниво Тръмп ще установи „реципрочните“ тарифи в сряда, 2 април – дата, която той нарича „Ден на Освобождението“, както и как засегнатите нации и търговски блокове ще реагират.

За да се определи потенциалното въздействие, моделът разглежда шест ескалиращи сценария, използвайки двустранни търговски данни от 132 държави за 2023 г.:

• С началото на търговската война износът и вносът на САЩ, Канада и Мексико намаляват значително. Реалният доход на Мексико спада с 5%.

• Ответните мерки от Канада, Китай и Мексико допълнително свиват търговията, което още повече понижава доходите в Мексико и Канада.

• Налагането на мита върху ЕС разширява въздействието, като Ирландия понася най-сериозните загуби в Европа.

• Ответните мерки на ЕС допълнително увреждат търговията и увеличават щетите за Ирландия. Индия, Обединеното кралство, Япония и Южна Корея могат да се възползват в малка степен от търговски пренасочвания.

• Глобалните мита водят до общ спад в търговията и доходите.

• Последиците се засилват от ответни мерки – вносът и износът на САЩ са поразени по-силно от всяка друга страна.

„Това е момент, в който можем да решим заедно да вземем съдбата си в свои ръце“, заяви президентът на ЕЦБ

Лагард: Митата на Тръмп трябва да са начало на „похода към независимост“ на Европа

Въпреки че някои държави могат да се възползват от така наречените ефекти на пренасочване на търговията, когато търговските модели се адаптират към избягване на митата, общото въздействие остава негативно при разширяване на търговската война.

Професор Джун Ду, икономист от университета Астън, заявява, че моделът показва, че ако страните наложат 25% мита една на друга, ефектът би бил сходен с търговската война от 1930 г., която задълбочи Голямата депресия.

„Тези констатации съответстват на исторически прецеденти като митата Смут-Хоули и съвременните търговски конфликти, демонстрирайки как протекционизмът подкопава конкурентоспособността, разстройва веригите за доставки и налага непропорционални разходи върху потребителите“, пише тя.

В обширно интервю за NBC News той обсъди и анексирането на Гренландия, подчертавайки, че военната опция не е изключена

Тръмп похвали тарифната си политика и нарече случая Signal „фалшива новина и лов на вещици“

В хипотетичния сценарий, при който войната остава ограничена до Канада, Мексико и Китай, които налагат 25% мита в отговор на тарифите на Тръмп, всички засегнати страни преживяват рязък спад в търговията с над 30%.

Свиването на търговията води до повишаване на инфлацията и оказва негативно влияние върху „икономическото благосъстояние“, измерено като реален БВП на глава от населението. Въпреки това, САЩ понасят по-малки загуби в сравнение с Мексико и Канада, което отразява баланса на икономическата мощ между тях.

В този сценарий се прогнозира спад в икономическото благосъстояние на САЩ с 1,1% в сравнение със 7% и 5% спад съответно за Мексико и Канада, като негативните ефекти се разгръщат в период от пет до десет години.

Дилърите в САЩ имат инвентар от нови автомобили за два-три месеца, което означава, че въздействието на митата може да не се усети до май. Тогава цените на колите може да скочат с повишат с 11% до 12%, за да компенсират митата

WSJ: Тръмп е предупредил автомобилните производители в САЩ да не повишават цените в отговор на митата

Но в случай на пълномащабна глобална търговска война, при която партньорите отвръщат със съответстващи на Тръмп тарифи, САЩ ще изпитат най-тежките инфлационни последици от всички държави, според изследването.

Този сценарий ще доведе до „значителни нарушения в международната търговия и икономическата активност“, предупреждава анализът, като износът на САЩ ще намалее с над 43%.

Някои страни, като Ирландия, която има ограничени търговски отношения със САЩ, но силно интегрирани вериги за доставки в индустрии като фармацевтиката, са особено уязвими.

Докато Ирландия би могла да отчете лек ръст в износа и вноса при ограничена търговска война между Канада, Мексико и САЩ, този ръст би се обърнал в спад от 6,6% в износа и близо 13% във вноса в случай на търговска война между САЩ и ЕС.

Ду отбелязва, че по-малката диверсификация на ирландската търговска база, в сравнение с по-големите икономики, които поддържат по-дълбоки търговски връзки с Китай, я прави по-уязвима за „кръстосан огън“ между най-големите световни икономики.

Световният икономически растеж ще се забави – от 3,2% през миналата година до 3,1% през 2025 г. и 3% през 2026 г. В същото време инфлацията ще остане по-упорита от очакваното, посочва базираната в Париж организация

Търговската война застрашава глобалната икономика, предупреждава ОИСР

Подобни ефекти се очакват и за големи търговски партньори на САЩ като Южна Корея, която силно разчита на износа на автомобили.

Проучването установява, че след Брекзит, Великобритания има потенциал да се възползва от по-гъвкава търговска политика извън ЕС. Въпреки това се предупреждава, че едностранните действия на Обединеното кралство могат да „обтегнат отношенията му“ с Брюксел и да навредят на интегрираните вериги за доставки между ЕС и Великобритания.

„Изследването потвърждава, че нито една икономика не остава незасегната от системни тарифни ескалации, тъй като ответните спирали разрушават многостранното сътрудничество и засилват глобалната нестабилност“, заключава Ду.

Новите тарифи на Тръмп са огромен тест за политиката на Централната банка в следващия петгодишен период

Инфлация, мита, лихви: Ще повтори ли Фед грешките си от пандемията

Всички погледи сега са насочени към решението на Тръмп: дали да наложи универсална тарифа до 20% върху всички вносни стоки за почти всички търговски партньори на САЩ, или да установи индивидуални тарифи за различните държави, които могат да подлежат на преговори – така наречения „реципрочен“ подход, пише The Wall Street Journal.

„Универсалната тарифа би била по-близо до опитите за ребалансиране на глобалния търговски дефицит и дори би признала тарифите като инструмент за генериране на приходи“, каза Еверет Айзенщат, бивш заместник-директор на Националния икономически съвет в първия мандат на Тръмп. Tой обаче добавя, че реципрочният подход „би бил по-съобразен с усилията за елиминиране на нечестните търговски практики държава по държава“.

През последните дни някои съветници вярват, че Тръмп клони към универсалната тарифа, като през уикенда е обсъждал план за 20% ставка върху всички вносни стоки.

По време на предизборната кампания Тръмп подкрепяше всеобхватно мито, но през последния месец публично се насочи към подход, базиран на преговори с отделни държави. В последните часове преди крайния срок на 2 април съперничещи си групи се опитват да го убедят, че техният подход е най-добрият за търговска политика, ориентирана към "Америка на първо място".

Тръмп и съветниците му казват, че тарифите ще бъдат използвани за връщане на производството в САЩ, както и за осигуряване на приходи за компенсиране на удължаването на данъчните облекчения на Тръмп. Съветникът на Белия дом Питър Наваро, който подкрепя универсалните тарифи, наскоро заяви, че те могат да генерират 600 милиарда долара годишно, които биха могли да се използват за намаляване на подоходните данъци.

В същото време Тръмп и съюзниците му смятат, че митата могат да бъдат и инструмент за преговори – лост за натиск върху другите държави да намалят собствените си тарифи или да направят промени в други политики, като например борбата с нелегалната миграция и наркотрафика. Директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет е ключов привърженик на реципрочния подход, като според The Wall Street Journal няколко държави вече са предложили да намалят митата си в замяна на отстъпки от страна на САЩ.

Тези различни цели обаче могат да се окажат противоречиви, което води до разделение в администрацията относно следващите стъпки. Ако реципрочните тарифи подлежат на договаряне, това би могло да разколебае глобалните компании да инвестират в САЩ, тъй като няма да имат сигурност относно дългосрочната им стабилност.

От друга страна, установяването на постоянна универсална тарифа би намалило стимулите за другите държави да договарят търговски, данъчни и регулаторни политики със САЩ.

Това показва новият доклад на Американската търговска камара към ЕС AmCham

Тарифната битка между САЩ и Европа застрашава бизнес за 9,5 трилиона долара годишно

Администрацията публично настоява, че може едновременно да увеличава приходите и да използва тарифите като инструмент за преговори. Дори ако някои тарифи останат постоянни, както предвиждат привържениците на универсалния подход, Тръмп ще продължава да настоява за допълнителни тарифи за определени индустрии и държави. Това е планът, който той изложи в предизборната си кампания – всеобхватно мито до 20% за почти всички държави, заедно с по-високи тарифи за конкретни сектори и враждебни страни като Китай.

Канадски правителствен служител казва пред WSJ, че страната се надява, че ако администрацията наложи универсална тарифа, може да има възможност за предоговаряне на някои други мита, като 25-процентните тарифи, които Тръмп заплаши да наложи на Канада и Мексико заради предполагаемата им роля в наркотрафика. Служителят добавя, че Канада се подготвя за възможността Тръмп да предприеме максималистичен подход в сряда, когато планира да представи плановете си в Розовата градина на Белия дом.