Докато Симон Колинс си почива в градината на дома си - вила от 18 век в Пенсилвания, се налага и да дундурка непрекъснато едно от четирите си деца.

Часът е 8,30 сутринта и тя изглежда уморена - ръководи няколко бизнеса, фондация и е бременна с петото си дете. Със съпруга ѝ Малкълм планират още.

Поне седем или толкова, колкото мога да износя физически - 12 би било още по-хубаво.

Американската двойка съпрузи - на 37 и 38 години, е убедена, че светът трябва да има повече деца или рискува цивилизационен колапс. Те са лицата на пронатализма - движение, което смята, че намаляването на раждаемостта е сериозен проблем за обществото. И че отговорът е само един: голямо семейство, разказва BBC.

wikipedia.org | TeggorMindFish

През последните пет години разпространяват информация за целта, като отварят дома си за интервюта и фотосесии. Твърдят, че са използвали специална технология по време на ин витро оплождане, за да проверяват ембрионите си дали притежават качества като интелигентност.

„Изследванията ни позволяват да разберем какво е генетичното ни предразположение към коефициента на интелигентност“, казват те пред репортер под прикритие през 2023 г.

Никога няма да изберем дете, което е с по-нисък коефициент на интелигентност от всеки от нас.

Откакто Доналд Тръмп се връща като президент на САЩ за втори мандат, издигат евангелизацията си на ново ниво. Колинс виждат в някои хора в Белия дом потенциални съюзници - и възнамеряват да се възползват от това.

Илон Мъск, за когото се твърди, че е баща на поне 14 деца, нарече намаляването на раждаемостта „най-голямата опасност, пред която е изправена цивилизацията“. Той е дарил 10 млн. долара на Инициативата за благосъстояние на населението в Тексас, която провежда изследвания на раждаемостта, родителството и демографския растеж.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс също е говорил открито за възгледите си относно раждаемостта. На митинг срещу абортите през януари той заяви:

Искам повече бебета в Съединените американски щати!

Има ранни признаци, че администрацията на Тръмп също дава приоритет на семейството. На 18 февруари той подписа изпълнителна заповед за подобряване на достъпа до програмите за ин витро, в която признава „важността на създаването на семейство и че обществената политика на нашата страна трябва да улесни любящите и копнеещи майки и бащи да имат деца“.

Пронаталистите са обнадеждени и мнозина се надяват, че това е знак за предстоящи събития.

Фактите за намаляване на раждаемостта са красноречиви.

В САЩ се наблюдава рекордно ниско ниво от 1,62 деца на една жена, а според прогнозите на ООН до края на 21 век населението на повечето страни ще намалява. Това ще има дълбоко въздействие върху обществото и икономиките ни. Някои вярват, че с течение на времето ще се адаптираме към тази нова реалност, но пронаталистите не са толкова оптимистично настроени.

Но движението има и политически елемент. Неговите членове са почти изключително от дясната политическа сила. Малкълм и Симон Колинс например се описват като бивши либерали. Смятат се за прагматични и дълбоко антибюрократични.

„Ние сме хора, които се различават изключително много по своите философии, богословски убеждения, семейни структури. Но единственото, за което сме съгласни, е, че основният ни враг е градската монокултура; левичарската обединяваща култура.“, казва Малкълм.

Ванс, Мъск и „президентът по фертилизация“

Миналия уикенд група от около 200 пронаталисти се събра в Тексас за втората си годишна конференция - събитие, продължаващо цял уикенд, което струва около 1000 долара.

То обединява две направления в пронатализма, които идват от много различни клонове на американската десница: както консервативни християни, така и членове на така наречената „технологична десница“ - възходящо крило, излязло от либертарианската стартъп култура на Силициевата долина.

Някои от тях са свързани със сегашното правителство на САЩ. Майкъл Антън беше назначен от Тръмп за директор на отдела за планиране на политиката в Държавния департамент. Произнесе реч на миналогодишната конференция на пронаталистите.

Сред другите оратори тази година бяха Карл Бенджамин, който има връзки с крайнодесния активист Томи Робинсън, и Чарлз Корниш-Дейл, инфлуенсър, който се подвизава под името Raw Egg Nationalist.

„Това е нещо като нечестив съюз“, казва Катрин Пейкалък, икономист, майка на 8 деца и мащеха на 6 доведени. Тя също говори на конференцията, но не желае да се нарича пронаталистка. „Това е сложно движение и включва хора с много различни позиции.“

Общото между тях обаче е, че всички искат посланието им да бъде чуто на най-високо държавно ниво.

Някои смятат, че вече са чути - като Малкълм, например.

Ако ме попитате имаме ли в Белия дом пронаталисти, които да прокарват политиката ни, моят отговор би бил: Илон и Джей Ди Ванс.

В указите на президента Тръмп има малко подробности, освен заповедта за ин витро, които биха могли да се разглеждат като пряко просемейни. Но пронаталистичното мислене може би започва да влияе върху политики, които не са толкова ясно свързани с раждаемостта.

През януари министърът на транспорта Шон Дъфи разпространи меморандум, с който инструктира министерството си да „дава предимство на общности с нива на брачност и раждаемост, по-високи от средните за страната“ при отпускането на безвъзмездни средства.

Роджър Северино, вицепрезидент по вътрешната политика в десния мозъчен тръст Heritage Foundation, вижда в тази политика влиянието на Джей Ди Ванс. „Ванс е с дълга история на просемейно мислене и правене на политика“, казва той.

Ванс често е говорил за необходимостта да се поправи „счупената култура“, която разкъсва американското семейство, като подкопава мъжете. В едно от последните си интервюта той казва:

„Ние смятаме, че Бог е създал мъжа и жената с определена цел, и искаме вие да процъфтявате като млади мъже и млади жени. Ще помогнем с нашата обществена политика това да стане възможно.“

Тази идея намира отзвук в пронаталистичните кръгове.

„Ванс е гласовит пронаталист“, казва Рейчъл Коен, кореспондент по въпросите на политиката във Vox. „Самият Тръмп водеше кампания за осъществяване на нов „бейби бум“, а миналата седмица се обяви за „президент на фертилизацията“.

Пронаталисти изготвят изпълнителни заповеди

Малкълм казва, че вече е направил опити да повлияе на Белия дом. Участвал в „задкулисно насочване на влиятелни хора, като се е уверил, че пронатализмът е станал нормално явление в центровете на властта, и си е проправил път до администрацията и технологичната култура“.

Има и един доста по-директен подход, който твърдят, че са предприели. „Представихме проекти на изпълнителни заповеди на администрацията на Тръмп“, допълва Симон.

Те включват предложения как да се премахнат регулации от доставчиците на детски грижи и да се разшири изборът на автомобилни седалки, така че в колите да могат да се настаняват повече деца. Двойката все още не е сигурна дали ще се превърнат в нещо конкретно - но вярват, че имат възприемчива аудитория.

Връзката им с властта е благодарение на т.нар. технологична десница - реакционно движение срещу либерализма, ръководено от някои от най-влиятелните хора в Силициевата долина. Сред тях са съоснователят на Paypal Питър Тийл, който спонсорира сенатската надпревара на Ванс и е инвестирал в технологии за раждаемост, както и рисковите капиталисти Дейвид Сакс и Марк Андресен.

Фондацията на Колинс „Пронаталист“, основана през 2021 г., е получила малко под 500 000 долара чрез фонда на съоснователя на Skype, естонския милиардер Ян Талин.

Технологичните десни внасят много енергия в дискусията,

казва Роджър Северино, вицепрезидент по вътрешната политика във фондация Heritage. „Обсъждахме как бихме могли да смесим тези различни щамове в дясното. Опитваме се да сплотим движението.“

Пукнатини в съюза

Мнозина от традиционната религиозна десница имат опасения относно използването на ин витро и не са съгласни със скрининга на ембрионите, докато други се противопоставят и на гей браковете и родителството.

„Сред американските консерватори се подновява интересът към пронатализма и насърчаването на семейството“, казва Тимъти Карни, автор на книгата Family Unfriendly: How our Culture Made Raising Kids Much Harder than it Needs to Be. И добавя: „Със сигурност ще има напрежение.“

Един от най-спорните въпроси е споменаването на някои аспекти, свързани с генетиката. Това е нещо, което предизвиква загриженост, по-специално около етиката му, от всички страни на политическия спектър.

Патрик Т. Браун, сътрудник в десния Американски център за етика и обществена политика, който се занимава с просемейна политика, предполага, че заповедта за подобряване на достъпа до ин витро може да покаже влиянието на технологичната десница върху политиката.

Но има своите опасения относно това влияние, особено по отношение на скрининга на ембриони.

Превръщането на децата в потребителски продукти е нещо, което наистина ме притеснява.

Някои от участниците в конференцията описват себе си като „расови реалисти“, а един от тях е публикувал обидни мнения, в които се твърди, че има връзка между интелигентността и расата, които според много учени са погрешни.

Генетикът Адам Ръдърфорд описва използваните данни като „измамни и расистки, извлечени от безнадеждни извадки, които не биха представлявали валидно научно доказателство за всеки, който смътно се интересува от истината. Тези твърдения са рекапитулация на историческите идеи за научен расизъм“.

Асоциациите с крайни възгледи в движението са една от причините някои да не се наричат пронаталисти.

Колко власт имат

Според някои наблюдатели тяхното влияние вече се усеща.

„В Белия дом на Тръмп определено има силно влияние от страна на пронаталистите“, допълва Коен.

„Мисля, че нерешеният въпрос е как всичко това ще се припокрие с усилията за ограничаване на контрола върху раждаемостта и контрацепцията и как ще се отрази на дебатите около разходите, като например за финансирането на детските заведения.“

Карни е по-предпазлив: „Ванс иска правителството да насърчава семействата и да помага за повишаване на раждаемостта, той не е президент. Не мисля, че Тръмп има твърдо убеждение по този въпрос.“

Той също така смята, че може да има съпротива срещу някои просемейни политики, като посочва, че не всички от републиканците, които контролират Конгреса, харесват идеята за подкрепа на семейството. „Те смятат, че това е социално подпомагане на незаслужаващите го“.

И все пак, „стимулите на интернет“ не са стимулите на едно успешно масово движение, допълва Браун.

„Това, което привлича вниманието, е провокацията, остротата и преминаването на границата. Води до кликове и последователи. Но според мен не е начинът, по който се променя политическата динамика.“