Какво мислят бебетата, преди да се появят на бял свят?

Дали те се раждат напълно „чисти“, както предполага философът Джон Лок, или вече имат някаква форма на съзнание? Не е лесно да се отговори на този въпрос, защото новородените не могат да ни разкажат какво си мислят.

Но учените имат нова идея как да го разберат, пише Popular Mechanics.

В изследване, публикувано в Acta Paediatrica, професорът по философия Тимъти Бейн от университета Monash в Австралия и неговият колега Джоел Фрьолих предлагат да се търсят четири ключови мозъчни маркера, които при възрастните сигнализират за съзнателно възприятие. Ако същите модели могат да бъдат открити и при бебета, това може би означава, че те развиват съзнанието си още преди раждането.

Първият маркер е така наречената „мрежа по подразбиране“ (default mode network) - система в мозъка, която е свързана със самоосъзнаването и вътрешните мисли при възрастните. Учените вече са открили наченки на тази мрежа и при новородени, като връзките ѝ със зоните на мозъка, свързани с вниманието, започват да се формират малко след раждането.

Иновативният алгоритъм анализира ретината, за да открие първите признаци на Алцхаймер и други заболявания, преди да се появят симптоми

Шотландски учени създават AI инструмент за ранна диагностика на деменция

Вторият ключов фактор е вниманието. Съзнателната обработка на информация често изисква концентрация, а учените я изследват чрез ефекта на „мигването на вниманието“ (attentional blink) - забавяне в разпознаването на втори стимул, когато двата се появяват последователно. Възрастните и децата над 5 месеца изпитват този ефект, а при бебетата той е още по-силен.

Третият маркер е способността за сливане на сетивни стимули - например как мозъкът комбинира зрение, слух и допир. Един от най-известните тестове е ефектът на МакГърк - когато човек чува един звук, но вижда друг, мозъкът му може да „създаде“ напълно ново възприятие. Този ефект се наблюдава и при бебета на едва четири-пет месеца.

Последният маркер е реакцията към неочаквани стимули, известна като локално-глобален ефект. Когато възрастен човек забелязва изненадващо събитие, мозъкът му генерира специфична вълна, наречена P300, която показва, че той осъзнава промяната. Подобна реакция на мозъка е открита при новородени и дори при плодове на 35-седмична възраст, което може да е най-неоспоримото доказателство за ранно осъзнаване.

Това е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Означава ли това, че бебетата са наясно със света още в утробата на майката?

Професор Тимъти Бейн е предпазлив в заключенията си.

„Не мисля, че доказателствата са категорични“, казва той. „Със сигурност са интересни, но все още не са напълно достатъчни.“

Едно от основните предизвикателства в изследването е, че съзнанието на бебетата и възрастните е коренно различно. Дори ако плодът или новороденото показват мозъчни маркери, свързани със съзнателно възприятие, това не означава, че изживяват мисли и образи по същия начин, по който го правим ние.

„Състоянията на съзнание, които бебетата изпитват (и плодът, ако има съзнание), вероятно са доста различни от тези, които обикновено изпитваме ние, възрастните“, обяснява професор Тимъти Бейн.

Ядрените часовници биха могли да подобрят нашите най-съвременни атомни часовници десетократно, което означава, че могат да намалят времето с една секунда на всеки 300 милиарда години

Учени създават най-точния часовник в света. Това може да е повратна точка за човечеството

Все пак бъдещи изследвания може би ще дадат по-ясен отговор на въпроса: дали бебетата са наясно със света още от първия си ден или дори преди това? И ако имат някаква форма на съзнание, как точно изглежда тя?

Въпреки че учените могат да използват мозъчни маркери и поведенчески модели като ориентир, началната точка на човешкото съзнание все още остава загадка.

„Маркерите трябва да се използват внимателно и не бих разчитал напълно на нито един от тях поотделно“, предупреждава Бейн.