По-големите разходи на Германия за инфраструктура ще стимулират икономическия растеж в Европа през следващите години, но не достатъчно, за да компенсират очакваното забавяне от американските мита.

Това коментира в интервю за CNBC Алфред Камър, директор на европейския департамент в Международния валутен фонд, който миналата седмица намали прогнозата за растеж в еврозоната, както и тази за САЩ, Обединеното кралство и редица азиатски държави на фона на нестабилната тарифна политика на Доналд Тръмп.

International Monetary Fund | Алфред Камър, директор на европейския департамент в МВФ

Институцията намали прогнозите си за растежа на еврозоната за всяка от следващите две години с по 0,2 процентни пункта - до 0,8% през 2025 г. и 1,2% през 2026 г.

„Това са ефеките от митата и търговското напрежение, които по-скоро натежават върху перспективите, отколкото положителните ефекти от фискална страна“, допълни Камър в интервюто по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка миналата седмица.

„Това, което виждаме, е, че имаме значимо понижение на прогнозата за напредналите икономики в Европа, а за развиващите се страни от еврозоната - двойно повече за този двугодишен период.“, смята икономистът.

Международният валутен фонд запазва прогнозата си за 2,5% ръст на българската икономика през тази година на фона на намалени очаквания за ЕС и света

МВФ: Търговската война ще забави глобалния растеж с 0,5% за 2025 г.

Според него негативното въздействие на митата ще бъде леко компенсирано от законопроекта на Германия за разходите за инфраструктура, който ще стимулира растежа в еврозоната през тези две години.

Приетите изключения от дългогодишните правила за дълга на Германия отключиха по-големи разходи за отбрана и позволиха създаване на фонд за инфраструктура и климат на стойност 500 млрд. евро, припомня CNBC.

Ходът беше описан от икономистите като потенциална „промяна на играта“ за вялата икономика - най-голямата в еврозоната. Оптимизмът обаче беше разклатен от митата на САЩ, които според всеобщото мнение ще отслабят глобалния растеж и търговските потоци.

Депутатите гласуваха финансовата реформа с 513 гласа „за“ и 207 гласа „против“. Тъй като включва промени в конституцията, тя трябва да събере мнозинство от две трети в парламента и Бундесрата, който представлява провинциите, за да бъде приета

Официално: Бундестагът освободи дълговата спирачка на Германия

Финансисти от Европейската централна банка заявиха пред CNBC миналата седмица, че макар пътят на инфлацията да изглежда положителен - като тарифите могат да доведат до понижаване на инфлацията в блока, по-широките перспективи сега са по-несигурни.

Камър от МВФ коментира още, че според него ЕЦБ трябва да намали лихвените проценти само още веднъж тази година, с четвърт процентен пункт, въпреки рисковете за растежа.

Досега ЕЦБ е намалила лихвените проценти седем пъти на стъпки от по четвърт процентен пункт, започвайки от юни 2024 г. Последното понижение през април свали депозитното улеснение - ключовата ѝ лихва до 2,25%.

Според Goldman Sachs митата ще създадат излишък от около 300 млрд. долара (280 млрд. евро) в глобалното предлагане. С намаляването на търсенето в САЩ част от този излишък вероятно ще намери пътя си към Европа

Обратен ефект: Митата от САЩ могат да понижат инфлацията в Европа

„Имаме много ясна препоръка към ЕЦБ. Това, което видяхме досега, е огромен успех в усилията за дезинфлация и паричната политика проработи, така че очакваме устойчиво достигане на целта за инфлация от 2% през втората половина на 2025 г.

Нашата препоръка е, че има възможност за още едно намаление с 25 базисни точки - през лятото, а след това ЕЦБ трябва да задържи този лихвен процент от 2%, освен ако не настъпят големи сътресения и не се появи необходимост от пренастройване на паричната политика“, добави той.

Цените на овърнайт индексните суапове в понеделник сочеха пазарните очаквания за още две намаления с по четвърт пункт тази година, допълва CNBC.