Преди две години учените смятат, че са засекли изключително рядко събитие – звезда, която поглъща една от своите планети.

Днес, благодарение на нови наблюдения от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, астрономите предлагат още по-сензационна хипотеза: планета с размерите на Юпитер сама се устремява към собствената си звезда, за да бъде унищожена, пише WIRED.

Изследователите описват това явление като първото в историята документирано „планетарно самоубийство“.

Обикновено, за да може една звезда да погълне своите планети, тя трябва значително да увеличи размерите си.

Това се случва, когато звезда като нашето Слънце изчерпи водорода в ядрото си и се раздуе стократно, като се превърне в червен гигант – процес, който един ден ще застигне и нашата Слънчева система. След около 5 милиарда години Меркурий и Венера ще бъдат погълнати от разширяващото се Слънце.

Когато една звезда абсорбира планета, наземните обсерватории регистрират краткотрайно увеличаване на светимостта ѝ – феномен, известен като „нова“.

През 2023 г. обсерваторията Gemini South наблюдава подобна нова на около 12 хиляди светлинни години от Земята. Първоначално учените предполагат, че става дума за червен гигант, който поглъща близка планета.

Според нов анализ обаче, направен две години по-късно с инфрачервения уред на „Джеймс Уеб“, се разкрива неочаквана истина: звездата всъщност е все още в своята млада, главна фаза на живот и продължава да изгаря водород. Тя не е стареела и не е набъбнала, както се очаква при червен гигант.

Откритието води до нова, още по-интересна теория: планета с размерите на Юпитер напуска орбитата си и се забива директно в звездата.

По данни на скорошно проучване, публикувано в Astrophysical Journal, това е най-силното доказателство до момента за поглъщане на планета от нейна звезда. Учените вече бяха предложили подобна възможност в доклад на Nature, публикуван преди няколко години, но днес добавят нови доказателства благодарение на спектроскопски анализ на светлината и радиацията, излъчвани 820 дни след пика на яркостта на звездата.

Тези наблюдения разкриват и нови данни за яркостта на звездата и облака от прах, който се е образувал около нея след събитието.

Изводът е, че планетата, вероятно с орбита, подобна на тази на Меркурий около Слънцето, е била бавно погълната от своята звезда.

Подобни събития изглежда са изключително редки.

Учените предполагат, че процесът е предизвикан от гравитационни взаимодействия – подобно на приливните сили, които Луната и Слънцето оказват върху Земята.

С течение на милиони години гравитацията на звездата „изсмуква“ енергия от орбитата на планетата, като постепенно я кара да се приближава към фаталния си край.

Все пак, не всички учени са напълно убедени в тази интерпретация. Съществува алтернативна теория, че звездата всъщност е по-стара, отколкото изглежда, но изглежда млада заради обкръжаващата я плътна прашна обвивка, която затъмнява истинската ѝ светимост.

Ако бъде доказано, че звездата е от различен тип, това ще означава, че причината за наблюдаваната нова е съвсем различна.

Предстоят допълнителни наблюдения с по-мощни телескопи, които ще уточнят истинския характер на звездата и случилото се в тази далечна система.

Астрономите се надяват, че подобни планетарни „самоубийства“ може да са по-чести, отколкото сме предполагали досега.