Когато на 2 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви въвеждането на широкомащабни мита, светът се готвеше за нов скок на инфлацията.

Но три седмици по-късно все повече икономисти и политици виждат обратното. Далеч от това да стимулират инфлацията, тарифите могат да се окажат спусъкът, който ще доведе до още по-ниски европейски лихвени проценти.

Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече започнаха да коригират тона си.

Неблагоприятната и нестабилна реакция на пазарите към търговското напрежение вероятно ще окаже затягащо въздействие върху условията за финансиране, заявиха от централната банка

ЕЦБ намали лихвените проценти и предупреди за „влошени“ перспективи за растеж

Този месец Управителният съвет единодушно намали лихвения процент по депозитното улеснение с 25 базисни точки до 2,25%, като председателят Кристин Лагард намекна, че е обсъждан и ход от 50 базисни точки.

Изглежда, че съобщението за митата в САЩ е наклонило позицията във Франкфурт, като сега финансистите дават приоритет на рисковете за растежа, отбелязва Euronews.

„Виждаме влиянието на тарифите върху индекса на мениджърите по поръчките, намеренията за покупка и наемане на персонал“, заяви Лагард в интервю за The Washington Post тази седмица, като добави, че „тарифите вероятно имат по-скоро дезинфлационен, отколкото инфлационен характер“.

Тя посочи, че на предстоящото си заседание през юни ЕЦБ вероятно ще преразгледа в посока надолу прогнозите си за растежа.

Пазарите очакват до септември облекчаване с до 75 базисни пункта, което ще доведе до понижаване на депозитната лихва до 1,5%

Защо икономистите смятат, че ЕЦБ ще продължи да намалява лихвите

По-ниски цени на суровините, по-силно евро, по-слабо търсене

Цените на петрола спаднаха с над 15% от началото на април, а европейският нидерландски бенчмарк за природен газ TTF - с над 22%.

Това охлаждане на енергийните пазари отразява очакванията за по-бавен глобален растеж, особено ако американските мита ограничат търговските потоци и намалят доверието на бизнеса.

Същевременно еврото укрепна спрямо долара, като по този начин ограничи вносната инфлация.

Други валути от Г-10 като швейцарският франк и японската йена също укрепнаха на фона на опасенията на инвеститорите за пазара в САЩ

Еврото достигна тригодишен връх спрямо долара

Друга сила, подхранваща дезинфлацията, особено в Европа, е очакваното пренасочване на световните стоки.

Икономистът от Goldman Sachs Джовани Пиердоменико заяви, че американските мита ще създадат излишък от около 300 млрд. долара (280 млрд. евро) в глобалното предлагане. С намаляването на търсенето в САЩ част от този излишък, особено от Китай, вероятно ще намери пътя си към Европа.

Предишни периоди показват, че около 15% от свръхпредлагането е в еврозоната, което се равнява на 1,5-2% увеличение на предлагането на стоки.

„По наши оценки това би трябвало да се изрази в около 1,5% понижение на ценовото равнище на основните стоки, което съответства на -0,5% понижение на основния ХИПЦ“, смята Пиердоменико.

„Китай ще има свръхкапацитет, ще иска да пренасочи износа си някъде, вероятно към Европа. Това ще окаже потискащо въздействие върху цените“, казва Лагард.

Издигайки митническа стена около САЩ, Белият дом неволно подтиква други държави по света да се обединят в опит да компенсират огромния удар

Дефектът като ефект: Ще стимулира ли тарифната война на Тръмп свободната търговия?

ЕЦБ планира намаляване на лихвените проценти

С отслабването на инфлационния натиск пазарите все повече залагат, че ЕЦБ ще извърши допълнителни понижения на лихвите преди края на годината.

Bank of America очаква депозитната лихва да спадне до 1,25% до декември, като се позовава на „по-нисък растеж, още по-ниска инфлация и по-нататъшно понижаване на лихвените проценти“. Наскоро банката ревизира надолу прогнозите си за БВП на еврозоната до 0,8% за 2025 г. и 1,0% за 2026 г., като изтъкна свързаната с митата несигурност, по-силното евро и потиснатото глобално търсене.

Предвид силно експортната икономика на Германия и нейната уязвимост от тарифите в автомобилния сектор се очаква тя да се свие с 0,1% през 2025 г. Прогнозите са Франция и Италия да нараснат съответно с 0,4% и 0,7%.

МСП са гръбнак на много икономики, включително Италия и Германия. Тъй като разполагат с по-малки финансови буфери, те могат да реагират на търговски рискове по-бързо от по-големите компании

Има ли полезни ходове за малкия и среден бизнес от Европа в търговската война

Намаляващият натиск върху заплатите засилва дезинфлационния уклон.

Бил Дивини, ръководител на отдел „Макроизследвания“ в ABN Amro, заяви, че индексът за проследяване на заплатите е спаднал до 2,7% през първото тримесечие - най-ниската стойност от пандемията насам. „Дезинфлационните сили означават, че ЕЦБ вероятно ще намали лихвените проценти до 1,5% до септември“, казва той.

Според икономиста поскъпването на еврото, по-строгите финансови условия и по-ниските цени на енергията са засилили аргументите за по-нататъшно облекчаване. „Увереността, че инфлацията ще доведе до подценяване на целта на ЕЦБ от 2% до края на годината, се увеличи.“ Докато ЕЦБ реагира на европейските условия, рискът от спад в САЩ е голям.

„Залогът е твърде голям. Готови сме да направим всичко необходимо, за да върнем Европа на правилния път“, казват две от ключовите личности в управлението на ЕС

Лагард и Фон дер Лайен в един глас: Европа има силни страни, на които може да разчита

Икономистът от Goldman Sachs Александър Стот отбелязва, че през миналите цикли повечето европейски икономики са навлизали в рецесия в рамките на три тримесечия след свиването на икономиката на САЩ. „Ние вече прогнозираме малък спад за Германия, Италия и Швейцария през третото тримесечие на тази година.“

Макар че пълните ефекти от търговските мита на Тръмп все още не са се проявили, ранната реакция на пазара предполага, че опасенията за инфлацията може би са били преувеличени.

Спадащите цени на суровините, по-слабото търсене и пренасочването на глобалното предлагане създават дезинфлационна среда, която може да принуди ЕЦБ да ускори облекчаването в следващите месеци.