Картата за любимия футболен отбор на папа Франциск крие съдбовен знак
Това смятат играчите от клуб „Сан Лоренцо“, за които понтификът е изпратил лично послание до дома си, в който така и не се завръща
&format=webp)
Папа Франциск така и не се завръща в родината си Аржентина, след като оглавява Римокатолическата църква.
Но някои от вярващите са сигурни, че той е изпратил последно послание към дома си по най-невероятния, но може би и най-подходящия начин, разказва историята CNN.
Франциск е футболен фен през целия си живот. На младини е вратар и картотекиран член на любимия си клуб „Сан Лоренцо“. Именно номерът на тази клубна карта става повод за разпалени дискусии в Буенос Айрес след смъртта на папата.
„Това трябва да е съдба“, каза Рамиро Родригес, който пристигна с броеница върху фланелката на отбора си в малкия параклис, който е духовното място на клуба и където се провежда молитвена литургията за Франциск.
Номерът, който предизвиква вълнение, е даден на „редовния член“ Хорхе Марио Берголио, рожденото име на папата: 88235.
Ако се чудите къде е намесата на съдбата: Франциск издъхва на 88 години, в 2:35 ч. аржентинско време на Велики понеделник.
За Родригес това е още една неземна, божествена връзка.
„Отидох във Ватикана през 2019 г. и, разбира се, носех фланелката на Сан Лоренцо“, разказва 23-годишният младеж. „Не го видях, но знаех, че той е там с цялата си енергия, и лекува света и това е много важно за мен“.
Siempre Cuervo. Siempre nuestro. pic.twitter.com/jMKS90h16s
— San Lorenzo (@SanLorenzo) April 21, 2025
Омар Абуд добре познава характера на своя приятел, когото все още нарича Хорхе, както и колко много е обичал да се шегува, но никога за чужда сметка.
„Той има различен вид хумор - вид шега, която е с хората, а не над хората. Това е интелигентен, умен хумор.“
Абауд, виден мюсюлмански лидер в Аржентина, създава Института за междурелигиозен диалог заедно с тогавашния кардинал Берголио и равина Даниел Голдман през 2002 г. Те посещават общностите си и редовно провеждат срещи и публичен обмен, за да премахнат бариерите между религиозните групи.
За последен път Абуд е посетил папата през януари, когато двамата са говорили за изкуствения интелект и как той може да бъде регулиран. Казва, че е научил много от приятеля си Хорхе и от дискусиите им за литература и свещени текстове. И вече говори за него в минало време.
„Той беше добър приятел, имаме нужда от него. Наистина, думите не са достатъчни“, не крие емоцията си, която започва да забавя гласа му.
В Буенос Айрес присъствието на папа Франциск се усеща навсякъде – цветя и послания са оставени в знак на почит към родния му дом, на площада, където някога е играл с други деца, и в църквата, където е чул Божия призив да се присъедини към свещеничеството.
Именно там, в Базиликата на Сан Хосе де Флорес, има гравюра, на която е отбелязана датата, на която Франциск е получил призванието си, докато е бил в изповедалнята - 21 септември 1953 г.
В Аржентина бяха обявени седем дни официален траур в негова памет, но не всички те ще бъдат изпълнени с тъга.
Литургията, отслужена в параклиса „Сан Лоренцо“, завършва по-скоро като митинг на радостта, а за следващия мач на футболния отбор в събота, няколко часа след като Франциск бъде погребан в Рим, отборът ще облече възпоменателни фланелки. Вече се говори, че новият стадион ще носи името „Папа Франциск“. В знак на смирение Франциск приживе пише, че не харесва много тази идея.
„Сан Лоренцо“ може и да е загубил редовния си член 88235, но Буенос Айрес ще го помни завинаги.
Междувременно във Флорес, работническия квартал, където Франциск е живял и работил, жена оставя бележка пред неговия дом от детството. Надписът гласи:
„Ти беше един от нас - аржентинец - и дар за света.“