Често смартфоните са обвинявани за нарастващите проблеми с тревожност, дефицит на внимание и проблеми със съня, пише Euronews.

Но ново изследване, публикувано в списание Nature Medicine, показва, че устройствата ни могат да бъдат не само част от проблема, но и част от решението.

Според учените от университета в Токио, мобилно приложение, базирано на когнитивно-поведенческа терапия (CBT), може да помогне за облекчаване на симптомите на лека депресия – състояние, което не отговаря напълно на критериите за клинична диагноза, но има осезаемо влияние върху психичното здраве и качеството на живот.

По техни данни около 11% от хората по света изпитват така наречената „подпрагова депресия“.

CBT се смята за „златен стандарт“ в лечението на психични разстройства и в много случаи е също толкова, ако не и по-ефективна от медикаментозната терапия.

Проблемът обаче е в достъпността – специалистите не достигат, а нуждата от психотерапевтична подкрепа постоянно се увеличава.

Именно това е причината, поради която екипът на професор Тошиаки Фурукава разработва приложение, което обучава потребителите в пет основни CBT умения. Целта е тези техники да бъдат достъпни за всеки, независимо от местоположението, дохода или натоварения график.

Изследването включва близо 4000 участници от Япония, които са разпределени на случаен принцип – част от тях използват приложението, а други не.

По-голямата част от потребителите спират употребата между шестата и десетата седмица, след като завършат курсовете. Резултатите показват, че участниците, които са използвали приложението, отбелязват значително подобрение в нивата на тревожност, безсъние и симптоми на депресия.

Ефектът се запазва дори шест месеца след края на интервенцията. Досега научната общност беше разделена по въпроса доколко дигиталните инструменти могат да окажат реално въздействие върху психичното състояние на хората.

Не всички CBT техники са еднакво ефективни. Практиките, свързани с повишаване на настроението и подобряване на съня, се оказват най-полезни за цялостното психично благополучие, докато упражненията за пренасочване на негативни мисли не дават толкова осезаеми резултати.

По мнение на Фурукава, това отваря възможности за следващата стъпка – персонализиране на терапевтичните подходи според индивидуалните нужди. Следващото планирано изследване ще бъде с фокус именно върху това: как различни умения могат да се съчетават и прилагат според конкретното състояние и личностните характеристики на различните потребители.

Когато недостигът на специалисти по психично здраве се усеща навсякъде, подобни технологични решения предлагат цялостна възможност за научно обоснована и достъпна подкрепа – директно през устройствата, които използваме ежедневно.