Оказва се, че Доналд Тръмп може да е най-доброто нещо, което се е случвало на свободната търговия - поне за Европа.

Издигайки митническа стена около Съединените щати в подкрепа на програмата си „Америка на първо място“, президентът на САЩ неволно подтиква други държави по света да се обединят в опит да компенсират огромния удар, който тя нанася върху износа им, пише в свой анализ POLITICO.

През последните пет години ЕС, под натиска на по-протекционистично настроена Франция и международните протести срещу климатичните промени, се опитваше да използва търговската политика, за да прокара ценностите на блока по отношение на правата на човека и устойчивото развитие. Това разочарова партньори като Индия, Индонезия и южноамериканския блок Меркосур.

Но сега, когато Съединените щати искат да играят самостоятелно - и разтърсват световните пазари и търговските мрежи със своите мита - Европейският съюз побърза да се намеси и да се представи като наистина либерален търговски блок, който е отворен за бизнес. По думите на председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен много страни вече се обръщат към Брюксел като към надежден партньор, който няма да промени мнението си „за една нощ“.

„В една все по-непредсказуема глобална среда държавите се редят на опашка, за да работят с нас“, коментира тя пред POLITICO.

Тази промяна на инерцията радва по-либералните в икономическо отношение страни от ЕС, които често са били притеснени от по-протекционистичните инстинкти на французите.

„Имаме свободни търговци - Швеция, скандинавските и балтийските страни. Имаме и някои протекционистки настроени държави. И след това имаме някои колебаещи се, които стоят по средата. И много от тези колебаещи се всъщност се движат в нашата посока“, казва шведският министър на търговията Бенямин Дуза пред изданието в рамките на неотдавнашната среща на министрите на търговията на ЕС в Люксембург. „Сред държавите членки има усещане за спешност, че трябва да отворим нови търговски пътища, трябва да подпишем нови споразумения за свободна търговия“.

Митата на Тръмп - от 10% за повечето държави, 145% за Китай и 25% за стомана, алуминий и автомобили, се очаква да свалят 3 процентни пункта от световната търговия със стоки през тази година. Световната търговска организация прогнозира, че тя ще се свие с 0,2 процента през 2025. Този процент може да скочи до 1,5, ако Тръмп възстанови по-високите „реципрочни“ мита - за ЕС от 20% - които спря за 90 дни, за да даде време за договаряне на търговски сделки.

Преминаване на по-висока предавка

Откакто беше утвърдена през декември, втората Европейска комисия на Фон дер Лайен, която се занимава с търговската политика от името на 27-те членове на блока, се е захванала активно със сключване на сделки. Брюксел приключи продължилите десетилетия преговори с блока Меркосур, както и с Мексико и Швейцария. Освен това тя поднови преговорите с Малайзия и започна дискусии с Обединените арабски емирства.

Фон дер Лайен обеща да приключи трудно постижимото споразумение за свободна търговия с Индия през тази година и има желание да проучи „по-тясното сътрудничество“ с Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) - споразумение за свободна търговия, което включва дузина държави от Индо-Тихоокеанския регион. В него наскоро се включи и Обединеното кралство. Националните избори в Австралия на 3 май пък могат да дадат нов тласък за търговско споразумение с ЕС, след като преговорите се провалиха на финалната права в края на 2023 г.

„Политиката на Тръмп ще накара всички да се съгласят да развиват търговски отношения с останалата част от света и следователно да увеличат допълнително броя на споразуменията за свободна търговия“, смята Жан-Люк Демарти, който оглавяваше търговския отдел на Комисията по време на първата администрация на Тръмп.

Като цяло страни от ЕС като Франция, Белгия и Австрия, които някога се бавеха с отварянето на чувствителните си пазари, започват да гледат на сделките като на геополитическа необходимост - а не само като на икономически бонус. Франция например, чиято политическа класа отхвърли търговското споразумение между ЕС и Меркосур като икономически токсично, сега тихо смекчава позицията си в светлината на тарифната офанзива на Тръмп.

„Няма смисъл да продължаваме да се фиксираме върху договора с Меркосур, който като цяло беше договорен при добри условия“, заяви Мари-Пиер Ведрен, либерален член на Европейския парламент, който произхожда от същата партия като министър-председателя Франсоа Байру. „Трябва да променим начина си на мислене, защото в противен случай ще пропуснем напредъка на света“.

Трансатлантическите търговски отношения са най-големите за Европа, като двустранната търговия възлиза на 1,6 трилиона евро. На следващо място са Великобритания, Китай и Швейцария. Въпреки че ЕС и Китай проучват дали да възстановят връзките си в светлината на митата на Тръмп, търговска сделка не е на дневен ред - и това кара ЕС да разгърне мрежата си по-широко.

Промяна в отношението

За служителите на блока, запознати с наръчника на Тръмп, промяната създава впечатление за дежа вю.

Когато републиканецът встъпи в длъжност през 2017 г., ЕС току-що беше излязъл от „голяма, гротескна сага с Канада“, припомня Демарти, като си спомня как белгийският регион Валония месеци наред задържаше ратификацията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Канада и ЕС.

„По онова време бяхме усетили промяна в отношението към търговията“, добавя той. „От момента, в който Тръмп стана много враждебно настроен към търговията, тези, които бяха много по-малко ентусиазирани в това отношение, станаха много по-склонни да смекчат позицията си“.

Но при цялото краткосрочно облекчение за свободните търговци от блока, това не означава, че пътят към сделките за свободна търговия ще стане по-лесен - поне засега. Голямо притеснение е, че митата на Тръмп могат да доведат до пренасочване на китайския износ към Европа. Този сценарий води до призиви за по-голяма защита на единния пазар на ЕС. И въпреки че Тръмп съживи надеждите, че трансатлантическата търговска битка може да достигне до щастлив край, когато италианският министър-председател Джорджия Мелони посети Белия дом миналата седмица, мащабна търговска сделка не беше на дневен ред.

Откакто през 2016 г. преговорите по спорното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) се провалиха, Европейският съюз повиши собствените си стандарти за околната среда и правата на човека. И дори да смекчи или забави ключови аспекти на своята екологична програма, това няма да е достатъчно, за да удовлетвори администрацията във Вашингтон, която е ориентирана към бизнеса.