Търговската несигурност представлява значителна заплаха за растежа и инфлацията в еврозоната, като се очаква ценовият натиск да се засили.

Това предупреди президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

По време на изслушване в Европейския парламент тя призна, че макар инфлацията все още да е на път да се повиши, засилената търговска несигурност - особено произтичаща от промяната в политиката на САЩ, може да наруши възстановяването на еврозоната и да разпали ръст на цените, съобщава Euronews.

„Търговските търкания са пагубни за глобалния растеж и благосъстоянието“, обясни Лагард и допълни, че ответните мита и прекъсванията на веригата за доставки могат да доведат до по-високи разходи за европейските предприятия и потребители.

Президентът на ЕЦБ смята, че нова вълна от мита може да повиши инфлацията с до 0,5%, да усложни усилията на ЕЦБ за стабилизиране на цените и същевременно да забави икономическия растеж.

Според Кристин Лагард предизвикателството пред ЕЦБ е да стабилизира инфлацията в условията на рекордно висока несигурност

Президентът на ЕЦБ предупреди за тежък икономически удар от търговските войни на Тръмп

Как митата на САЩ ще се отразят на еврозоната

Лагард отбеляза, че новата администрация на Тръмп във Вашингтон е поела различен курс, което създава „изключително високи“ нива на несигурност по отношение на световната търговия.

Един от най-големите рискове е потенциалът за по-високи американски мита върху европейския износ. Анализът на ЕЦБ показва, че 25% мито върху европейски стоки би намалило растежа на БВП на еврозоната с около 0,3% през първата година. Ако ЕС предприеме ответни мерки със собствени мита, тази стойност може да нарасне до 0,5%.

„Основната тежест на въздействието върху икономическия растеж ще се концентрира около първата година след повишаването на митата; след това ще намалее с течение на времето, но ще остави траен отрицателен ефект върху равнището на производството.“

От 1 април ЕК ще наложи отново мита за американски внос на стойност 8 млрд. евро, а от средата на месеца готви нови за 18 млрд.

ЕС отговаря с „ковашкия чук“ на митата върху стоманата и алуминия

Освен опасенията, свързани с растежа, митата могат да доведат и до повишаване на инфлацията.

„Ответните мерки на ЕС и по-слабото евро - в резултат на по-ниското търсене на европейски продукти в САЩ, биха могли да повишат инфлацията с около 0,5%“, каза тя.

Световният икономически растеж ще се забави – от 3,2% през миналата година до 3,1% през 2025 г. и 3% през 2026 г. В същото време инфлацията ще остане по-упорита от очакваното, посочва базираната в Париж организация

Търговската война застрашава глобалната икономика, предупреждава ОИСР

Има ли риск за възстановяването на еврозоната

Икономиката на еврозоната се разширява с 0,9% през 2024 г., което е почти два пъти повече от отчетените 0,4% през 2023 г.

Въпреки това Лагард посочи, че растежът се е забавил през последните месеци на миналата година, като през първото тримесечие на 2025 г. ще се наблюдават подобни тенденции.

„Производството се свива, въпреки че показателите от проучванията се подобряват“, отбеляза тя, като коментира, че „голямата несигурност на вътрешната и глобалната политика спъва инвестициите, а предизвикателствата пред конкурентоспособността натежават върху износа“.

Според прогнозите на ЕЦБ, публикувани този месец, в еврозоната се очаква растежът да се увеличи само с 0,9% през тази година.

Де Гиндос, ЕЦБ: „Икономическата несигурност сега е по-голяма, отколкото по време на пандемията“

Въпреки тези насрещни ветрове ЕЦБ очаква растежът да продължи, макар и със скромни темпове, като прогнозите са БВП да нарасне с 0,9% през 2025 г., с 1,2% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г.

Лагард уточни, че тези прогнози са обект на „значителна несигурност, дължаща се и на средата на търговската политика“.

Общата инфлация се понижи до 2,3% през февруари от 2,5% през януари, докато базисната, изключваща волатилните цени на енергията и храните, спадна леко до 2,6 %.

Най-ниски са нивата ѝ във Франция, а най-високи в Унгария. Най-силно поскъпване през месеца е при услугите, следвани от храните, алкохола и тютюна

Евростат: Инфлацията в еврозоната за февруари се понижава до 2,3%

ЕЦБ очаква средната инфлация да достигне 2,3% през 2025 г., преди да се установи на целевото равнище от 2% през 2027 г. Основен двигател на тази тенденция е умереното нарастване на заплатите, което се забави след рязкото увеличение в отговор на скока на инфлацията след пандемията.

Въпреки това Лагард предупреди, че перспективите за инфлацията остават нестабилни, особено в условията на потенциални търговски сътресения, които биха могли да доведат до повишаване на разходите.

Притесненията относно бавната икономика на Европа се засилиха през последните месеци след заплахите за мита от администрацията на САЩ

Инвестициите в ЕС ще се възстановят едва през 2028 г., смята Сентено от ЕЦБ

Лихвеният процент на ЕЦБ: Предстои ли облекчаване

ЕЦБ този месец понижи основните лихвени проценти с 25 базисни пункта, с което лихвеният процент по депозитното улеснение се понижи до 2,5%, в сравнение с максималната стойност от 4% през 2024 г.

„Нашата парична политика е значително по-малко рестриктивна“, заяви Лагард, като допълни още, че „новите заеми стават по-евтини за компаниите и домакинствата, а растежът на кредитите се ускорява“.

И все пак, подчерта, че ЕЦБ не се ангажира преждевременно с курс към намаляване.

„Особено в настоящите условия на нарастваща несигурност ще следваме подход, зависещ от данните и от всяка среща, за да определим подходящата позиция по паричната политика.“

С това основният лихвен процент достига 2,5% - стъпка, на която пазарите залагаха преди обявяването

ЕЦБ отново намали лихвените проценти. Политиката става „значително по-малко рестриктивна“

Как Европа може да противодейства на търговските сътресения

„Отговорът на настоящата промяна в търговската политика на САЩ трябва да бъде повече, а не по-малко търговска интеграция, както с търговските партньори по света, така и в рамките на ЕС“, убедена е Лагард.

Президентът на ЕЦБ посочи единния пазар като изключително важен инструмент за повишаване на европейската икономическа устойчивост, като изчисли, че той е добавил между 12% и 22% към дългосрочния БВП на ЕС.

„Нивото на търговията между държавите се е удвоило от създаването му, а по-задълбоченият единен пазар е от решаващо значение за намаляване на търговските бариери в Европа и за създаване на мащаба, необходим за процъфтяването на компаниите“, допълва Лагард.