Бундестагът на Германия гласува в подкрепа на голям фискален пакет, който включва промени в дългогодишните дългови политики, за да се даде възможност за по-големи разходи за отбрана и фонд за инфраструктура и климат на стойност 500 млрд. евро (548 млрд. долара).

Около 513 членове на парламента гласуваха в подкрепа на плана, а 207 гласуваха бяха против. Нямаше въздържали се, събщава CNBC.

За да бъде приет пакетът, беше необходимо повече от две трети от парламента да го подкрепят. Законът трябва да бъде одобрен и от Бундесрата - орган, представляващ провинциите в страната - в петък, за да бъде включен в конституцията на Германия.

Съгласно предложените нови закони разходите за отбрана и някои дейности в областта на сигурността над определен праг вече няма да бъдат обект на дълговата спирачка, която ограничава размера на дълга, който правителството може да поеме, и диктува размера на структурния бюджетен дефицит на федералното правителство.

Заемите, взети като част от инфраструктурния фонд, също ще бъдат освободени от дълговата спирачка, а германските провинции ще имат по-голяма гъвкавост по отношение на дълга.

Според Карстен Бржески, глобален ръководител на отдела за макрокредитиране в ING, гласуването означава, че правилото за дълговата спирачка не е „официално мъртво, а е погребано живо“. „Германия се отказа от това да води групата на фискално пестеливите в Европа в името на това да стимулира икономиката си“, добави той.

Християндемократическият съюз, със сестринската си партия Християнсоциален съюз, които спечелиха най-голям дял от гласовете на изборите през февруари, предложиха фискалната промяна в сътрудничество със Социалдемократическата партия.

Очаква се тези фракции да сформират коалиционно правителство, като пакетът от фискални реформи е страничен продукт на разговорите за потенциално управленско партньорство между тях, допълва CNBC.

Напрегнато гласуване

Натискът за приемане на реформите е голям, тъй като те изискват промени в конституцията и се нуждаят от подкрепата на две трети от гласовете както в парламента, така и в Бундесрата.

Това вероятно ще е възможно само преди новоизбраният парламент да се събере за първи път следващата седмица, тъй като тогава партиите, които се противопоставят на фискалния пакет, ще имат по-голям дял от гласовете и потенциално биха могли да блокират плановете.

Няколко от партиите, които се противопоставят на реформите, безуспешно започнаха правни действия, за да възпрепятстват гласуването. В навечерието на гласуването ХДС-ХСС и ГСДП трябваше да преговарят за подкрепата на Зелените, като в крайна сметка се споразумяха за компромис, с който 100 млрд. евро от инфраструктурния фонд ще бъдат разпределени за усилия в областта на климата и икономическата трансформация и разширяване на свързаните със сигурността въпроси, освободени от дълговата спирачка.

Стимул за икономиката?

Анализаторите и икономистите реагираха положително на плановете за реформи, считайки ги за потенциален голям стимул за изпитващата затруднения германска икономика.

Робин Винклер, главен икономист в Deutsche Bank Research, обаче призова за предпазливост, като посочи, че пред бъдещото правителство все още има много работа.

„Това е историческа промяна на фискалния режим, вероятно най-голямата от обединението на Германия насам“, каза той след гласуването. „И все пак, както и при обединението, фискалната експанзия не гарантира успех: следващото правителство трябва да проведе структурни реформи, за да превърне фискалния пакет в устойчив растеж.“

Германската икономика едва избегна техническа рецесия - или две последователни тримесечия на икономическо свиване - през 2023 и 2024 г., но на практика е в застой.

В понеделник ОИСР прогнозира годишен ръст на Брутния вътрешен продукт на Германия от 0,4 % тази година, което е по-малко от предварително прогнозираните 0,7 %. Германският икономически институт Ifo заяви, че намалява прогнозата за икономиката до 0,2% ръст.

Германия е изправена пред трайни проблеми в инфраструктурата, както и пред проблеми в ключови отрасли като строителство и автомобилостроене.

Страната се бори и със заплахата от потенциални мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху вноса от Европа - което може да бъде особено трудно за нея поради високите ѝ нива на търговия със САЩ.