Бундестагът на Германия гласува в подкрепа на голям фискален пакет, който включва промени в дългогодишните дългови политики, за да се даде възможност за по-големи разходи за отбрана и фонд за инфраструктура и климат на стойност 500 млрд. евро (548 млрд. долара).

Около 513 членове на парламента гласуваха в подкрепа на плана, а 207 гласуваха бяха против. Нямаше въздържали се, събщава CNBC.

За да бъде приет пакетът, беше необходимо повече от две трети от парламента да го подкрепят. Законът трябва да бъде одобрен и от Бундесрата - орган, представляващ провинциите в страната - в петък, за да бъде включен в конституцията на Германия.

От „спестовната домакиня“ до 1 трилион евро за отбрана: Новият финансов курс на Германия

Съгласно предложените нови закони разходите за отбрана и някои дейности в областта на сигурността над определен праг вече няма да бъдат обект на дълговата спирачка, която ограничава размера на дълга, който правителството може да поеме, и диктува размера на структурния бюджетен дефицит на федералното правителство.

Заемите, взети като част от инфраструктурния фонд, също ще бъдат освободени от дълговата спирачка, а германските провинции ще имат по-голяма гъвкавост по отношение на дълга.

Според Карстен Бржески, глобален ръководител на отдела за макрокредитиране в ING, гласуването означава, че правилото за дълговата спирачка не е „официално мъртво, а е погребано живо“. „Германия се отказа от това да води групата на фискално пестеливите в Европа в името на това да стимулира икономиката си“, добави той.

Християндемократическият съюз, със сестринската си партия Християнсоциален съюз, които спечелиха най-голям дял от гласовете на изборите през февруари, предложиха фискалната промяна в сътрудничество със Социалдемократическата партия.

Очаква се тези фракции да сформират коалиционно правителство, като пакетът от фискални реформи е страничен продукт на разговорите за потенциално управленско партньорство между тях, допълва CNBC.

Колко дълг може да поеме Германия, без да навреди на растежа си

Напрегнато гласуване

Натискът за приемане на реформите е голям, тъй като те изискват промени в конституцията и се нуждаят от подкрепата на две трети от гласовете както в парламента, така и в Бундесрата.

Това вероятно ще е възможно само преди новоизбраният парламент да се събере за първи път следващата седмица, тъй като тогава партиите, които се противопоставят на фискалния пакет, ще имат по-голям дял от гласовете и потенциално биха могли да блокират плановете.

Няколко от партиите, които се противопоставят на реформите, безуспешно започнаха правни действия, за да възпрепятстват гласуването. В навечерието на гласуването ХДС-ХСС и ГСДП трябваше да преговарят за подкрепата на Зелените, като в крайна сметка се споразумяха за компромис, с който 100 млрд. евро от инфраструктурния фонд ще бъдат разпределени за усилия в областта на климата и икономическата трансформация и разширяване на свързаните със сигурността въпроси, освободени от дълговата спирачка.

Фридрих Мерц обещава да предприеме бързи действия за формиране на коалиция

Стимул за икономиката?

Анализаторите и икономистите реагираха положително на плановете за реформи, считайки ги за потенциален голям стимул за изпитващата затруднения германска икономика.

Робин Винклер, главен икономист в Deutsche Bank Research, обаче призова за предпазливост, като посочи, че пред бъдещото правителство все още има много работа.

„Това е историческа промяна на фискалния режим, вероятно най-голямата от обединението на Германия насам“, каза той след гласуването. „И все пак, както и при обединението, фискалната експанзия не гарантира успех: следващото правителство трябва да проведе структурни реформи, за да превърне фискалния пакет в устойчив растеж.“

Германската икономика едва избегна техническа рецесия - или две последователни тримесечия на икономическо свиване - през 2023 и 2024 г., но на практика е в застой.

Фискален обрат: Ще се върне ли Германия на пътя на бурния растеж?

В понеделник ОИСР прогнозира годишен ръст на Брутния вътрешен продукт на Германия от 0,4 % тази година, което е по-малко от предварително прогнозираните 0,7 %. Германският икономически институт Ifo заяви, че намалява прогнозата за икономиката до 0,2% ръст.

Германия е изправена пред трайни проблеми в инфраструктурата, както и пред проблеми в ключови отрасли като строителство и автомобилостроене.

Страната се бори и със заплахата от потенциални мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху вноса от Европа - което може да бъде особено трудно за нея поради високите ѝ нива на търговия със САЩ.