Броени дни преди изборите на 23 февруари в Германия, Фридрих Мерц, победителят от консерваторите и бъдещ канцлер, все още предупреждаваше, че вземането на заеми за решаване на огромните проблеми на страната му ще застраши допълнително нея и Европа в и без това несигурен момент.

„Не можем да бъдем толкова небрежни с публичните си финанси, колкото може би някои други“, каза Мерц в интервю за Politico преди гласуването и допълни:

„Следващата финансова криза определено предстои.“

Два дни преди изборите той обяви „край на фантазията на всички социалдемократи“ за поемане на „още дълг“, като добави: „Това е един от най-успешните опити за постигане на целта: „Ще трябва да се справим с ресурсите, с които разполагаме.“

Колко дълг може да поеме Германия, без да навреди на растежа си

Малко след победата си Мерц започна да прокламира коренно различно верую, подходящо за тревожната нова реалност, в която на Америка на Доналд Тръмп вече не може да се разчита да защитава Европа - и дори може да действа в нейна вреда, подчертава в анализ Politico.

„С оглед на заплахите за свободата и мира на нашия континент“ мантрата „каквото е необходимо“ трябва да се прилага и за отбраната на Европа, заяви Мерц пред репортери този месец, когато обяви исторически план за заеми, който може да достигне 1 трилион евро за разходи за отбрана и инфраструктура в следващото десетилетие.

На 18 март Бундестагът предстои да вземе решение по серия от законопроекти за осъществяване на плана, което ще бъде едно от най-значимите гласувания след Студената война.

Законопроектите, които ще променят конституцията на страната, ще доведат до финансова промяна в икономическото сърце на Европа, като отклонят най-голямата икономика от повече от 15 години самоналожени икономии, които опустошиха инфраструктурата на Германия и навредиха на растежа както в страната, така и на целия континент, допълва анализът на Politico.

От технологии до отбрана: Какво означава за Европа победата на Мерц в Германия

Мерц обоснова завоя в политиката с аргумента, че събитията в чужбина, а именно изразените от Тръмп симпатии към руския президент Владимир Путин и подигравките, които той показа към украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет, означават, че Германия и Европа трябва да станат по-независими от САЩ за отбраната.

„Срещата в Белия дом между Зеленски и Тръмп наистина показа цялата драма, в която живеем днес по отношение на политиката за сигурността, затова трябваше да действаме бързо“, заяви Мерц по обществената телевизия в неделя и добави:

„Трябва да поемем по-независим от Америка път. Времето на Европа е дошло.“

Преговорите в Белия дом се провалиха, след като Тръмп обвини Зеленски в „неуважение“ към САЩ (обновена)

Риск от задънена улица

Вероятно Мерц, който преди изборите отказа да изключи реформа на строгите правила за разходите в Германия, отдавна е имал предвид грубите очертания на план за разходите за отбрана.

Изявленията на Тръмп относно Украйна през последните седмици предоставиха на Мерц политическото прикритие, от което се нуждаеше, за да действа незабавно. Но възходът на крайната десница и свиването на политическия център го принудиха да действа незабавно или да рискува безизходица в предстоящия си канцлерски мандат.

Консервативният алианс спечели изборите с по-малко от 29% подкрепа, което беше далеч от очакванията им. В новоизбрания парламент, който ще се събере до 25 март, приятелски настроената към Кремъл, крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) и партията „Левите“, която се противопоставя на военните разходи, ще имат силата да блокират конституционните поправки, които да позволят повече разходи за отбрана.

За да прокара плана си, докато все още може, Мерц трябваше да направи големи отстъпки пред левоцентристките партии, срещу които отдавна се бори, като на практика им даде точно това, което отдавна искат - огромни, подхранвани от дълга разходи за инфраструктура и климат - защото нямаше голям избор.

Ще успее ли застрашената политическа върхушка на Германия да се прегрупира?

В края на миналата седмица Зелените подкрепиха мащабния план за разходи, след като консерваторът се съгласи да отпусне 100 млрд. евро за постигане на целите на Германия за чиста енергия, въпреки че в предизборната кампания се стремеше да премахне приоритета за климат.

Мерц също така предположи, че основна част от плана му за икономически стимули - специален фонд за финансиране на инфраструктурни проекти на стойност 500 млрд. евро, е до голяма степен отстъпка пред вероятните му бъдещи коалиционни партньори, Социалдемократическата партия (СДП), в замяна на по-широката им подкрепа по отношение на разходите за отбрана. От партията отдавна призовават за специален инфраструктурен фонд, докато Мерц твърди, че Германия се нуждае от структурни реформи за подобряване на растежа.

„Ако бяхме получили абсолютно мнозинство, щяхме да постъпим по различен начин“, призна Мерц в интервюто в неделя. „Имаме мандат да управляваме, но заедно с коалиционен партньор и сега опитваме да се обединим.“

Фридрих Мерц обещава да предприеме бързи действия за формиране на коалиция

Край на „спестовната домакиня“

Пуританският дух на Германия по отношение на натрупването на дългове е дълбоко вкоренен в цялото общество. В края на краищата немската дума за „дълг“, Schuld, означава и „вина“, обяснява Politico.

Дълговата спирачка на Германия, която ограничава федералния дефицит до 0,35% от БВП, беше записана в конституцията през 2009 г. по време на управлението на Ангела Меркел.

Тогава Европа беше обхваната от спираловидна дългова криза и въпреки че Германия имаше възможност да взема евтини заеми, Меркел и голяма част от политическия естаблишмънт смятаха, че е по-важно да предоставят на разточителните кредитополучатели в Южна Европа морален образец.

Дълговата спирачка остави Германия без кабинет. Може ли да бъде реформирана?

Меркел се позова на пестеливата „швабска домакиня“ - персонаж, който има здравия разум да знае, че всяко домакинство трябва да живее според възможностите си.

Тази морална нагласа има дълбоки корени в германската психика. В миналото домакинствата често са поддържали високи нива на спестявания, дори когато това не е имало финансов смисъл. Дори в периоди на хиперинфлация, като междувоенната Ваймарска република, германците са продължавали да спестяват в относително високи размери, според икономическия историк и куратор Робърт Мушала.

„Може да се предположи, че идеологията на поведението на спестяване е толкова неосъзната и дълбоко вкоренена, че играе голяма роля на политическата сцена. Зад нея не стои истинска икономическа аргументация, а по-скоро морално съображение.“, допълва той.

150 млрд. евро за военната индустрия на ЕС противопоставят Германия и Франция

Донякъде е парадоксално, че именно Мерц може да доведе до смъртта на митологичната германска домакиня. Все пак един от политическите му ментори е покойният консерватор Волфганг Шойбле, лицето на европейските икономии по време на дълговата криза на континента.

Сега обаче дори консерваторите, които се възхищават на Шойбле, гледат на наследството му с повече нюанси. Гюнтер Йотингер, бивш еврокомисар и високопоставен политик в Християндемократическия съюз на Мерц, заяви пред Politico:

„Аз гледам критично на годините, в които Шойбле беше министър на финансите. Ясно е, че отделяхме твърде малко за армията в бюджета. Затова сега Мерц трябва да направи корекция.“

Тръмп запали отново изстиналия френско-германски двигател на ЕС

„Само с пари няма да успеем“

Мерц ще получи финансовата мощ, от която се нуждае, за да инвестира сериозно в отбраната и икономиката на Германия, но това е само началото на битката.

Икономистите предупреждават, че големите разходи няма да решат проблемите с конкурентоспособността на Германия.

Неотдавнашно проучване на института Ifo сред икономисти показа, че според повечето структурните реформи като намаляване на бюрокрацията и промени в данъчния кодекс са по-важни за стимулиране на икономическия растеж.

Мнозина предупреждават, че Германия също така не разполага с хора с опит, които да разпределят средствата по най-ефективния начин.

Ще върне ли Германия казармата? Бундесверът иска 203 000 войници, нужни са 50 млрд. евро

И макар да има широка подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана, за да се подсили изнемогващата германска армия, това финансиране няма да възстанови по магически начин боеспособността на въоръжените сили, които бяха гордостта на страната през Студената война.

Въпреки кампанията за набиране на воеенослужещи, целяща да увеличи числеността на силите, германската армия намалява и застарява. Това не предвещава нищо добро за защитата на Европа, която според проучване на мозъчния тръст Bruegel ще се нуждае от стотици хиляди нови войници, за да замени американската защита.

В много отношения Мерц е избрал лесното, съгласявайки се да харчи повече с левоцентристки партии, които са привърженици на благотворителността. Въпросът сега е дали парите ще бъдат използвани правилно.

„Изправени сме пред голямата задача да реформираме нашата държава. Само с пари наистина няма да успеем“, допълни бъдещият канцлер в интервюто си в неделя.