Германия се отказа от проекта за армията си през 2011 г., но войната в Украйна налага преосмисляне.

"Убеден съм, че Германия се нуждае от военна повинност", заяви министърът на отбраната Борис Писториус пред аудитория в университета "Джон Хопкинс" в САЩ миналата седмица.

Той нарече решението на бившия канцлер Ангела Меркел да прекрати наборната военна служба "грешка" и допълни: "Времената се промениха".

Въпреки че идеята за възстановяване на националната военна служба под определена форма набира все по-голяма популярност, това може да изисква промяна на конституцията и набиране на милиарди за покриване на допълнителните разходи за събиране, изхранване, обучение, въоръжаване и настаняване на десетки хиляди новобранци, пише в анализ Politico.

„Путин може да атакува НАТО след 5 до 8 години“, предупреждава Писториус

Екипът на Писториус е прекарал седмици в изготвяне на предложения за функционирането на подобна система, а официални лица твърдят, че той планира да даде началото на публичен дебат по темата преди лятната парламентарна ваканция.

На 22 април експерти по планиране от Министерството на отбраната представиха доклад с три варианта:

1. Запазване на армията в сегашния й вид, но увеличаване на усилията за стимулиране на набирането на войници

2. Възобновяване на наборната служба за 18-годишните мъже и селективен избор на до 40 000 души годишно, които да служат, както се прави в Скандинавия

3.Преминаване към пълна военна служба, която да стане задължителна за всички мъже и жени

"В момента министерството изяснява дали има смисъл от обща задължителна служба или от военна служба", заяви говорител на ведомството и допълни, че макар "не от него да зависи дали ще има връщане към наборната служба", целта е да се подготви почвата за обществен дебат.

Олаф Шолц се превърна в сериозен проблем за Украйна

В речта си в Стокхолм канцлерът Олаф Шолц заяви, че няма да има връщане към масовата военна повинност.

"Това вече не би работило. Имаше много повече войници, много повече казарми, инфраструктура, която беше изградена за тази цел.", обясни той.

Темата за реформа в армията е част от по-широкообхватно преосмисляне на военните действия след нахлуването на Русия в Украйна и влошаването на ситуацията със сигурността, допълва Politico.

Politico: Машината за компромиси в ЕС се разпада и всички обвиняват Германия

По време на Студената война Германия изразходваше около 4% от БВП за отбрана и разполагаше с 400 000 военни заедно с 2500 тежки танка. Сега тя разполага с около 180 000 военнослужещи и за пръв път от години постига целта на НАТО за 2% разходи само благодарение на специален фонд от 100 млрд. евро, който вероятно ще бъде изчерпан до 2028 г.

Готовност за служба

Връщането на наборната служба е част от по-широкообхватно военно преосмисляне.

Министърът на отбраната Писториус представи нова военна доктрина, която има за цел да превърне Бундесвера в сила, която може да "води война" и е по-подходяща за териториална отбрана.

Следващото голямо предизвикателство за НАТО: Недофинансирането на бюджета за отбрана

През последните месеци той проучва други национални модели на военна повинност.

Швеция е привлякла интереса му. Там ограничен брой 18-годишни младежи са поканени да служат, което превръща военната служба в престижно начинание. Същото се случва в Норвегия, докато в Дания жените ще бъдат призовавани в рамките на неутрален по отношение на пола процес на подбор.

Политиката на отмяната на решението на Ангел Меркел обаче е сложна.

За въвеждането на обща военна повинност ще трябва да се промени конституцията на Германия, като за това е необходимо сложно мнозинство от две трети в Бундестага.

Рейтингът на партията на Шолц е на най-ниското си ниво за последните 4 г.

Писториус е изправен пред предизвикателства и в рамките на кабинета предвид предпазливостта на либералните Свободни демократи (СвДП) и Зелените, които също са част от коалицията.

Сара Нани, говорител на Зелените по въпросите на политиката за сигурност, заяви пред Die Welt за необходимостта от "дискусия за отбранителната способност на страната ни".

Говорителят на СвДП по въпросите на отбраната Александър Мюлер е категоричен: "Парламентарната група на СвДП отхвърля задължителната служба или военната служба. Готови сме да обсъдим всички модели за увеличаване на броя на военнослужещите и по-успешното им набиране, които се основават на доброволния характер на избора на професия."

По-рано този месец опозиционните християндемократи подкрепиха предложение за повторно въвеждане на наборна военна служба, внесено от младежкото крило на партията като част от собствената им програма.

Сценарият “Източна и Западна Германия” - един възможен изход от войната в Украйна

Войната в Украйна променя общественото мнение: Проучване на обществена телевизия показа, че мнозинството подкрепя връщането на националната служба.

Макар че дебатите вероятно ще продължат през лятото, възстановяването под някаква форма на наборна служба почти сигурно ще бъде въпрос за правителството, което ще се състави след следващите федерални избори през 2025 г.

Къде са пробойните

Бундесверът иска до 2031 г. да наброява 203 000 войници, но изпитва затруднения да възпре напускането на настоящите военнослужещи.

"Въпросът не е само в набирането, но и в задържането", казва Кристиан Мьолинг от Германския съвет за външни отношения, който следи дебата за наборната служба. "Как ще убедите хората през 2024 г., че е добра идея да останат във въоръжените сили?"

Освен това, връщането на наборната военна служба е само една стъпка в преструктурирането на въоръжените сили.

WSJ за европейските армии: Празни арсенали и слаби бюджети

Превръщането на армията от малка професионална сила от доброволци в много по-голяма, основана на наборна служба, изисква да се преработи всичко – от методите на обучение и военната доктрина до работата с хилядите наборници.

Депутатът Ева Хьогл, която изпълнява функциите на парламентарен координатор за въоръжените сили, изчислява, че модернизирането на казармите и съоръженията ще струва 50 млрд. евро, за да стане службата във въоръжените сили привлекателна както за новобранците, така и за опитните войници.

Освен това има и по-широки обществени последици от отдръпването на младите хора от образованието и гражданската работна сила.

Германия е в рецесия, възстановяване „не се вижда“ според икономическото министерство

"Не мисля, че хората са започнали да се замислят за цената на военната повинност", смята Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.

Той посочва цената на развитието на инфраструктурата за набиране, регистриране, обучение, изхранване и настаняване на наборниците, но също така и липсващата работна ръка в едно вече застаряващо общество.

"На пазара на труда има остър недостиг на работна ръка, а младите кадри, които постъпват година по-късно, ще бъдат спирачка за наличното предлагане на работна ръка", допълва Волф.