КФН: 53% от използващите инвестиционни услуги инвестират суми над 4500 лв. годишно
66% от анкетираните в ново проучване заявяват, че използват инвестиционни услуги, 7% са ползвали такива в миналото, а 27% не са използвали никога
&format=webp)
Суми над 4500 лева годишно инвестират 53% от анкетираните българи, които използват инвестиционни услуги.
Това показва проучване на Комисията за финансов надзор (КФН), съобщава БТА.
Проучването, посветено на удовлетвореността на потребителите и техните предпочитания в небанковия финансов сектор, показва още, че 17% от българите използващи инвестиционни услуги инвестират между 2500 и 4500 лева годишно, суми между 1000 и 2000 лева годишно инвестират 16%, а 14% влагат до 1000 лева годишно.
66% от анкетираните потребители използват инвестиционни услуги, 7% са ползвали такива в миналото, а 27% не са използвали никога.
Проучването е на база участието в анкета на 271 потребители на небанкови финансови услуги, като 96% (261) от тях са физически лица, а 4% (10) са юридически лица.
Над половината, 54% от потребителите, използващи инвестиционни услуги, предпочитат да инвестират за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия, а 53% в дялове на колективни инвестиционни схеми (КИС), и/ или алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), включително национални инвестиционни фондове.
От ползвателите на инвестиционни услуги, 28% посочват, че инвестират за собствена сметка във финансови инструменти на гише/телефон, 16% инвестират на платформи за колективно финансиране, а 15% чрез услуга "управление на портфейл".
Най-често използваният финансов инструмент са акциите - при 75% от участниците, 36% инвестират в дялове на предприятия за колективно инвестиране (договорни фондове, борсово-търгувани фондове, алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове), 12% в облигации, 12% в криптоактиви, 8% в държавни ценни книжа (ДЦК), 7% в деривати, включително договори за разлика.
Експерти в областта споделят, че е приемливо потребителите да отделят минимум 20% от нетния си месечен доход за инвестиции.
Най-често инвестиращите на капиталовия пазар ползват услугите на инвестиционен посредник - 82%, 19% - на управляващо дружество, 18% на кредитна институция, в качеството ѝ на инвестиционен посредник, 10% на доставчици на услуги за колективно финансиране и 3% на лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд.
Малко повече от половината потребители на инвестиционни услуги, участвали в проучването (55%) използват дигитални канали.
Повече от половината, 61% от участници в проучването, използващи инвестиционни услуги, заявяват, че са напълно удовлетворени от тях, а едва 4% не са удовлетворени.
Останалите са частично удовлетворени, като посочват различни причини: липсата на прозрачност при предоставяне на информация за условията по договор - 5%, неудовлетвореност от реализираната доходност - 12%, липсата на прозрачност при предоставяне на информация за таксите - 4% или високите такси - 26%.
Застрахователен сектор
От участниците в проучването, 79% заявяват, че използват застрахователни услуги, 8% са използвали в миналото, а 13% не използват. 85% от участниците използващи/или използвали застрахователни продукти посочват, че имат сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" или са имали в миналото.
Видно от данните, въпреки че застраховката "Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)" (застраховката "Автокаско") няма задължителен характер и е на доброволен принцип, 68% заявяват, че използват или са използвали в миналото този вид застраховка.
Прави впечатление и високият процент заявили, че са ползвали застраховка за недвижим имот (имуществена застраховка) и застраховка при пътуване в чужбина, съответно 74% и 75%. Здравна застраховка имат или са имали 55%, 42% заявяват използването на Застраховка "Живот", а 9% отбелязват, че ползват/ са използвали друг вид застраховка.
Осигурителен сектор
Над половината, 56% от участниците в проучването посочват, че използват услуги по допълнително пенсионно осигуряване, 36% - не използват, а 8% в момента не използват, но в миналото са използвали.
От ползващите допълнително пенсионно осигуряване, 90% се осигуряват в универсален пенсионен фонд, 44% в допълнително доброволно пенсионно осигуряване и 6% в професионален пенсионен фонд.
Удовлетвореността от предоставяните услуги в осигурителния сектор е значителна, като 23% изразяват пълна удовлетвореност, 31% са частично удовлетворени, поради високи такси на пенсионноосигурителните дружества, 21% са частично удовлетворени, заради недостатъчната информация за правата им, 39% са частично удовлетворени, заради доходността, 10% са частично удовлетворени, защото смятат, че правата им за личен избор на пенсионен фонд са нарушени, а 17% не са удовлетворени, завършва проучването.