В началото на септември водно бедствие причини огромни щети по Южното Черноморие, след като само преди година в капана на водния ад попаднаха селища в Карловско и Пловдивско.

Разстроени хора показваха разрушените си и потопени във вода домове, покъщнина и животни, питайки през сълзи „какво да правим, къде да живеем?“

По данни на НСИ през последните години установените щети от природни бедствия у нас са между 30 млн. и 500 млн. лв. годишно. А наводненията са най-честите кризисни събития, оставяйки хора без домове и покъщнина и разорявайки малкия бизнес.

Само през 2020 г. щетите от тях са оценени на 16 млн. лв.

Какво може да се направи?

Институтът за пазарна икономика посочва в свой анализ, че ежегодно в България се заделя ресурс от около 80-90 млн. лева в централния бюджет под формата на резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, който включва разходи и за превенция, и за възстановяване от последиците от кризисни събития.

Тези средства се насочват към възстановяване на щети върху публична общинска и държавна инфраструктура и собственост, но често пострадали домакинства или бизнеси очакват да им бъдат възстановени щетите бързо и изцяло със средства от бюджета за сметка на този резерв.

Пострадалите от бедствия домакинства могат да разчитат и на социални помощи от бюджета на агенцията за социално подпомагане и министерството на труда и социалната политика.

На пострадалите от бедствия се предлага социална помощ по чл. 16 от ЗСП, която е в размер на 1512 лв. Друга възможност е помощ по линия на фонд „Социална закрила“ към МТСП. Чрез нея се възстановяват разходи за повредени електроуреди до 2500 лв.

Бедстващите по Южното Черноморие могат да получат около 4000 лв. помощПрез комисията за бедствия и аварии ще се действа за възстановяване на инфраструктурата – вероятно става дума за щети за десетки милиони, каза Денков

Дори и да се получат и двата вида помощи от едно пострадало от бедствие домакинство, стойността им едва ли ще покрие значителна част от щетите.

На този фон малка част от домакинствата у нас застраховат дома си и имуществата си.

Статистиката говори ясно. По данни на Асоциацията на българските застрахователи у нас делът на застрахованите имоти от природно бедствие през последните десетилетия е 2% спрямо 22% за страните от ЕС.

България е и с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС – с 14% спрямо 37% средно за страните от съюза.

Това поставя българите в рискована позиция спрямо другите граждани от Съюза, смятат анализатори.

„Застраховането на имотите в България е доста ограничено. Фокусът е върху автомобилното застраховане, както и върху застраховките, задължителни по някакъв нормативен документ“, казва за profit.bg Петя Георгиева, експерт от Института за пазарна икономика.

Тя добавя, че според скорошно общо изследване на сектора, осъществено от ИПИ, гражданите у нас много рядко прибягват до застраховане, когато то не се изисква по някакъв начин от тях.

Застраховането на имоти – жилищни и нежилищни – е крайно ограничено, казва Георгиева: „Това се вижда и покрай всички бедствия, които се случиха през последните години. Наблюдаваме епизодично информация от различни граждани, които показват тотална липса на разбиране защо трябва да се застрахова един имот.“

Един от факторите за това е, че по навик хората у нас разчитат на държавата да ги обезщети при наводнение.

Не чакайте държавата, погрижете се за себе си!Застраховането на лични имоти и собственост не е особено разпространено в България

„Проблемът е следният – държавата е в позицията към нея да се обръщат граждани, които са пострадали поради природни бедствия, аварии. Държавата, обаче, не е застраховател. Тя не може да даде пари на някои граждани поради това, че жилищата им са се срутили. Грижата за собствения имот, за собственото имущество би трябвало да бъде на гражданина. Той самият следва да мисли на какви рискове може да бъде обект неговата собственост и да предприеме мерки да сподели този риск, ако не може сам да се справи с него“, коментира експертът на ИПИ. „Това означава или да го застрахова при застраховател, или да спестява от собствените си доходи, за да може при настъпване на такова събитие да покрие възникналите разходи“, допълва Георгиева.

По думите ѝ това, което е длъжна държавата да прави, е да минимизира възможностите за негативни последствия от рискови събития и аварии.

„Държавата може да осигури социална помощ на гражданин, който е пострадал, за да може той да започне живота си отново, но тя не може и няма как да възстановява имуществото му“, изтъква Петя Георгиева.

Има ли българинът застрахователна култура?У нас проникването на застраховането е 2% от БВП при средни за Европа 4-4,5%

Какво предлага застрахователният пазар

„Уника“ например предлага застраховка за дома и имуществото при природни бедствия, кражби и пр. Има три пакета за застраховане на жилище – Easy, Smart и Expert, като последният включва алтернативно настаняване на пострадалите в хотел до определен лимит, ако не е възможно да се живее в жилището, коментират за profit.bg от застрахователната компания.

Компанията помага за възстановяването на лични документи, ако са пострадали в жилището – до определен лимит.

„Застраховка "Имущество" е създадена, за да гарантира финансови средства за възстановяване на дома след бедствия като пожар, земетресение и наводнение. Застрахователната компания покрива разходи за щети по възстановителна стойност – разходи за ремонт и възстановяване, казват от „Уника“.

Всъщност това е и нужно на хората – да ремонтират домовете си, за да останат да живеят там.

Как да определим застрахователната сума по полицата ни „Домашно имущество“?Въпросът на каква стойност да застраховате дома си е сред най-съществените при избор на полица „Домашно имущество“

Застрахователят Елена Димитрова от SDI казва, че се покриват щети по домашни уреди и покъщнина при условие, че тя се намира в жилището, а не по мазета и тавани. Също при условие, че имотът не е запуснат, а се посещава поне един път месечно. Ако се намира в гъсто населен район застраховката е по-ниска. На ако се намира в пусто място, то застрахователният риск е по-висок. По думите ѝ, като че ли след наводненията се наблюдава по-голям интерес към застраховките на дом и покъщнина.

Росица Николаева