Марин льо Пен, която довчера беше фаворит за следващ президент на Франция, трябва да вземе важно решение, след като ѝ беше забранено да се кандидатира на изборите през 2027 г. - да си тръгне тихо, или да подпали къщата.

Изборът ѝ ще окаже огромно влияние върху политиката на страната през следващите няколко години, а и след това. Какъвто и път да избере тя, той ще бъде изпълнен с рискове и усложнения, пише в свой анализ POLITICO.

В понеделник във френски съд тя беше призната за виновна в присвояване на средства на Европейския парламент и веднага ѝ беше забранено да се кандидатира за обществени постове в продължение на пет години. Ако обжалването ѝ не успее, тя ще получи присъда от четири години затвор - две условно и две, които трябва да бъде под домашен арест.

Тя може да избере да се оттегли и да подкрепи кандидатура на своето протеже Жордан Бардела - макар и само на 29 години - възможно най-ясно, за да спечели подкрепа преди следващите президентски избори. Но дали даването на короната на такъв неопитен кандидат ще намали шансовете на нейната партия - Национален сбор - да спечели президентския пост на изборите през 2027 г.? И дали кроткото стоене настрана няма да пропилее политическия капитал, който присъдата от понеделник може да донесе?

Съществува възможност Льо Пен да започне мащабен блицкриг, като, от една страна, порицае френската правосъдна система, а от друга - свали правителството. Но дали това няма да възмути френските избиратели и да срине подкрепата за партията, която тя цял живот е изграждала?

Крайнодесният лидер и нейните съюзници вече наричат решението на съда демократичен скандал, което подсказва, че присъдата няма да бъде приета с лека ръка.

Френски съд призна Марин льо Пен за виновна в присвояване на 3 млн. евро (Обновена)

„Тази вечер милиони французи са възмутени, възмутени до невъобразима степен, виждайки, че във Франция, страната на човешките права, съдиите са приложили практики, които се смятаха за запазена марка на авторитарните режими“, коментира Льо Пен в интервю за телевизионния канал TF1 в понеделник.

Френската политика става още по-хаотична

Льо Пен е едно от най-разпознаваемите и най-популярните лица във френската политика. Нейната партия е най-голямата във френския парламент и спечели най-голям дял от гласовете на европейските избори миналата година.

В краткосрочен план правителството на президента Еманюел Макрон може да понесе голям удар. През последните дни тежките фигури от „Национален сбор” заплашват да го сринат, уж заради енергийната политика. Близките до Льо Пен лоялисти може да се изкушат сега да изпълнят тези заплахи.

Правителството, ръководено от центристкия министър-председател Франсоа Байру, има крехка хватка на власт. Крайнодясната партия може да внесе вот на недоверие заради енергийната политика, който да бъде успешен, ако другите опозиционни партии - ще е необходимо да се присъединят и левите - решат да го подкрепят. Досега, откакто Байру беше назначен през декември, партията на Льо Пен се въздържа от сваляне на правителството. Но няма да е изненада, ако тя реши да вземе пример от наръчника на президента на САЩ Доналд Тръмп, който проведе кампания срещу започнатите срещу него съдебни процедури. Льо Пен може да представи решението като антилява политическа вендета и да се опита да мобилизира поддръжниците си за кампания срещу политическия естаблишмънт. По този начин тя би повторила забележките, направени от съюзника на Тръмп Илон Мъск в понеделник, който заяви, че „когато радикалната левица не може да спечели чрез демократичен вот, тя злоупотребява с правната система, за да вкара в затвора своите опоненти“.

Въпреки че партията има своите корени в крайнодесния расизъм и антисемитизъм, Льо Пен се бори да нормализира разбирането за нея и да разшири електоралната си база. Тя винаги е казвала, че ще се стреми да поддържа институциите на Френската република, но присъдата от понеделник променя всичко.

През последните години френската политика е хаотична, като се появяват много спонтанни политически движения - най-известното от тях е протестът на „жълтите жилетки“ срещу Макрон през 2018 г., който премина в насилие. Макар че Льо Пен надали ще призове лично към подобни действия, присъдата може да подхрани недоволството в страна, чиито избиратели вече са разочаровани от начина, по който се управляват нещата.

Може ли крайната десница да превземе Европа?

Позицията на Бардела

В публикация в Х Бардела заклейми съдебното решение като атака срещу разделението на властите във Франция, несправедлива присъда, която е равносилна на „екзекуция“ на демокрацията.

Неговият хаштаг - #ПодкрепямМарин - и призивът му за „народна, мирна мобилизация“ подкрепят тезата, че Льо Пен ще възприеме тръмпианско отношение към позицията на съда и ще удари по съдебната система.

„Мисля, че хората ще бъдат отвратени, ще бъдат все по-отвратени от начина, по който работи нашата система, и от този нов вид тоталитаризъм от страна на лидерите на Европейския съюз“, казва пред POLITICO Бруно Голниш, бивш европейски депутат от партията на Льо Пен, който също беше осъден по време на процеса.

Но потенциално гневната реакция на Льо Пен - освен процеса на обжалване - и дългогодишната традиция на партията ѝ да се отнася с уважение към своя лидер също могат да подкопаят способността за възстановяване. Повечето от тежките фигури в „Национален сбор” боготворят Льо Пен, която наричат „Шефката“.

„Всички ние имаме едно общо нещо и то е, че сме нейни фенове“, казва наскоро един от нейните висши лейтенанти.

Бардела е първият в редицата на кандидатите за президент на крайната десница, но мнозина казват, че се съмняват в способността му да поеме мантията от своя ментор и да обедини партията, която през цялата си история е посветена на семейство Льо Пен.

Югът срещу Севера: Плановете на ЕК за превъоръжаване разделиха Европа

Бардела едва ли може да се похвали със същата политическа кариера и тежест. Неотдавнашните му грешни стъпки, като например неуспешното пътуване до Вашингтон за дясната Конференция за консервативно политическо действие (CPAC), и липсата на опит в маратона на президентската кампания може да се превърнат в пречка за него.

Досега успехът на Бардела често се приписваше на близостта му с Льо Пен - неговият ловък маниер и младост контрастират с нейната по-мрачна личност и опит. Много наблюдатели се съмняват, че сам по себе си той ще успее да се разграничи от по-основните десни кандидати като министъра на вътрешните работи Бруно Ретальо и Ерик Кьоти.

Ретайо може да се изкуши да се откъсне от правителството, за да даде тласък на кандидатурата си и да привлече гласоподавателите на Льо Пен, преди те да се замислят дали да преминат към нейния наследник. Това е особено вероятно да се случи, ако Льо Пен се впусне в продължителна битка за изчистване на името си.

В публикуваното в неделя проучване на Ifop Бардела получава сходен дял гласове с Льо Пен за първия тур на президентските избори през 2027 г., но се представя малко под своя ментор в хипотетичен балотаж срещу центристки кандидат.

Френската политика през последните години се оформя от неумолимия възход на Льо Пен, като крайнодесните ѝ идеи срещу имиграцията и исляма стават все по-популярни - докато политическите опоненти намират начини да създават съюзи, за да я държат извън властта. На фона на непредсказуемостта, обхванала френската политика днес, едно нещо изведнъж става почти сигурно: Нито Макрон, нито Льо Пен, двамата най-важни политици във Франция днес, ще се кандидатират за президент през 2027 г.