Южноевропейските държави се противопоставят на плана на Европейската комисия за увеличаване на разходите за отбрана с евтини заеми, опасявайки се, че това ще увеличи и без това тежкото им дългово бреме.

Съпротивата, водена от Франция, Италия и Испания, е сериозен удар по стремежа на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен да увеличи военната автономия на Европа. Нейното предложение, което включва пакет от заеми в размер на 150 млрд. евро и извънредна клауза за разхлабване на фискалните правила на ЕС, имаше за цел да отключи значителни нови инвестиции в отбраната и да намали зависимостта на блока от защитата на САЩ.

Сега обаче безизходицата рискува да провали плана на Брюксел да насочи повече оръжия от Европа към Украйна.

„Някои страни имат сериозни съмнения относно целесъобразността и дори възможността да се вкарат в нови заеми на тези нива сами“, коментира високопоставен дипломат от ЕС пред POLITICO.

Вместо това силно задлъжнелите държави в южната част на Европа засилват исканията си за т.нар. отбранителни облигации - безвъзмездни средства, финансирани чрез общи заеми на ЕС на капиталовите пазари, които трябва да бъдат одобрени единодушно от 27-те държави от блока.

„Съществува риск от фиаско, който може да проправи пътя за отбранителни облигации“, казва дипломат от страна извън южната част на ЕС.

Досега Фон дер Лайен не е подкрепила идеята предвид вероятния отпор от страна на северни държави като Германия и Нидерландия, които се опасяват, че тя може да създаде прецедент за взаимна отмяна на дълга.

„Никакви еврооблигации“, категоричен е нидерландския министър-председател Дик Шуф след срещата на лидерите на ЕС миналата седмица.

Трети дипломат от ЕС сигнализира пред POLITICO, че фокусът на южните страни, които отказват заеми, ще подкопае подкрепата за отбранителните облигации сред фискално консервативните държави.

„Ако те твърдят, че отбраната е екзистенциално предизвикателство, което оправдава съвместния дълг, тогава трябва първо да вземат заемите“, казва дипломат от фискално консервативния блок.

Подценяване на обстоятелствата

След като Доналд Тръмп заплаши да прекрати американската подкрепа за Украйна и се скара на Европа заради военната ѝ зависимост от Вашингтон, Фон дер Лайен се зае бързо след встъпването в длъжност на американския президент на 20 януари да разработи план за укрепване на отбранителните способности на ЕС. Стратегията включваше разрешение на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана с 1,5% от БВП за четири години - и да заемат 150 млрд. евро от името на ЕС за подкрепа на съвместните поръчки на оръжия и помощта за Украйна.

Комисията се надяваше, че схемата, базирана на заеми, ще бъде възприета, особено от по-големите южни икономики като Италия и Испания, които далеч не достигат целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от БВП. Миналата седмица комисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис прогнозира „голям брой държави, които ще активират тази клауза за дерогация“.

Но Комисията явно е подценила един важен спорен момент: Макар че тя може да взема по-евтини заеми от повечето държави членки, тези, които отпуска, все още се отчитат спрямо равнището на националния дълг. Това е червен флаг за силно задлъжнелите държави, които се опасяват да не изплашат пазарите или да предизвикат фискални санкции.

„Планът на Фон дер Лайен се основава почти изцяло на националния дълг на държавите“, акцентира италианският министър-председател Джорджия Мелони пред депутатите миналата седмица.

Оттогава Комисията призна, че националните бюджети ще трябва да бъдат съкратени в други области, за да се покрият нарастващите разходи за отбрана. А това е трудна политическа задача в държави, чиито граждани са по-загрижени за миграцията и изменението на климата, отколкото за руските танкове.

Италия и Испания настояват за разширяване на определението за разходи за отбрана, които могат да бъдат изключени от фискалните правила на ЕС. Мадрид например предлага да бъдат включени граничният контрол, киберсигурността и устойчивостта на инфраструктурата.

Засега обаче нито Рим, нито Мадрид са потвърдили дали ще се позоват на извънредната клауза. Някои служители на ЕС предполагат, че те се бавят с надеждата, че Фон дер Лайен ще смекчи позицията си по отношение на облигациите за отбрана преди следващата среща на върха на лидерите през юни.

„Трябва да имаме повече време за вземане на решение“, категорична е Мелони пред репортери миналата седмица, като добавя, че предложеният срок за активиране на механизма през април е „прекалено близък“.

Междувременно Франция е посочила, че не планира да активира клаузата, казват други двама дипломати от ЕС пред POLITICO. Със съотношение на дълга към БВП над 110% Париж се опасява да не изплаши пазарите или да застраши кредитния си рейтинг - ключов фактор за това колко плаща, за да взема заеми.

За разлика от тях се очаква Германия да активира клаузата, за да подпомогне финансирането на огромната си модернизация на отбраната на стойност 500 милиарда евро. Но подобно на други държави с рейтинг „ААА“ като Дания и Нидерландия, Берлин едва ли ще приеме заеми от Комисията, които би могъл да набере по-евтино сам. Това засилва безпокойството сред по-уязвимите държави членки, които се опасяват, че като се включат първи в искането за заеми от ЕС, могат да сигнализират на пазарите за финансова слабост, което би довело до по-високи разходи по заемите.

Фрагментарността сред 27-те държави от ЕС „оказва влияние върху възприемането на пазара, което може да бъде негативно“, казва висшият дипломат на ЕС. „Ако всички не подадат искането по едно и също време, пазарът ще определи границата“ на това колко може да се похарчи.

Но фискално консервативните държави не вярват на този аргумент. Според тях южните им съседки играят политически игри. Така че пред ЕК стоят сложни задачи за решаване, за да приведат в действие плана си за превъоръжаване на Европа.