Германското правителство може да поеме малко под 2 трлн. евро дълг през следващото десетилетие, без да рискува да навреди на растежа си, сочи анализ на Financial Times на проучване сред икономисти от еврозоната.

Според него най-голямата икономика в Европа може да увеличи фискалната си тежест от сегашното ниво от 63% от БВП до 86% през следващото десетилетие, без това да доведе до негативни последици. Отговорите на 28-те икономисти предполагат фискално пространство от 1,9 трлн. евро.

„Германия разполага с голям фискален капацитет“, заявява пред изданието Марчело Месори, професор в European University Institute във Флоренция, като добавя, че пространството за създаване на по-голям дълг трябва да се използва, за да се тласне германската и по-широката европейска икономика към „високотехнологични сектори и ефективен зелен преход“.

Констатациите идват, след като Мерц, ръководител на дясноцентристките християндемократи, и неговият вероятен коалиционен партньор, социалдемократите, представиха във вторник планове за стимулиране на скърцащата инфраструктура на страната и увеличаване на разходите за отбрана. Икономистите очакват, че така необходимата фискална базука, която следва повече от пет години на икономическа стагнация, може да доведе до допълнителни публични заеми в размер на 1 трлн. евро през следващото десетилетие.

„Ключовият момент“, казва Йеспер Рангвид, професор в Copenhagen Business School, който изчислява, че управляемото ниво на дълга е 80%, „а може би и 90 %“, е, че Германия има „възможност да вземе отговорни заеми“, за да плати за спешно необходимото превъоръжаване и подобряване на инфраструктурата.

Бъдещата коалиция в Берлин работи върху нови възможности за многомилиардни инвестиции в отбрана и инфраструктура

Фискален обрат: Ще се върне ли Германия на пътя на бурния растеж?

„Критичната инфраструктура, като например известната с неефективността си железопътна система, също и цифровата такава, трябва да бъдат модернизирани“, категоричен е той.

Изчисленията на FT за фискалното пространство от 1,9 трлн. евро предполагат, че номиналният БВП на Германия ще се увеличава с 2% годишно от 4,3 трлн. евро до 5,4 трлн. евро до 2035 г. Тази оценка вероятно е консервативна, тъй като не отчита никакъв ръст на реалния БВП, ако инфлацията достигне целта на Европейската централна банка от 2%.

Много участници подчертават, че допълнителното заемане на средства трябва да се съчетае със структурни реформи за повишаване на производствения капацитет на страната.

„Парите сами по себе си няма да решат предизвикателствата“, заявява Улрих Катер, главен икономист на базираната във Франкфурт Deka Bank.

Вилем Буйтер, бивш главен икономист на Citi и съветник в Maverecon, определя германската икономика като „гротескно свръхрегулирана“.

В събота вероятните коалиционни партньори очертаха допълнителни политически детайли, които влизат в противоречие с призивите на икономистите. Вместо намаляване на бюрокрацията и провеждане на мащабни реформи в подкрепа на растежа, вероятната коалиция обеща нови държавни помощи - включително по-високи пенсии за неработещите майки, намаляване на ДДС за ресторантите и възстановяване на субсидиите за гориво за земеделските производители.

Берт Флосбах, съосновател на германската компания за управление на активи Flossbach von Storch, смята, че гъвкавостта на новото правителство да харчи големи суми за отбрана може да създаде „повече възможности за увеличаване на социалното потребление и за още по-голямо раздуване на социалната държава“.

POLITICО анализира как ще се отрази победата на германските консерватори на политиката и сътрудничеството в ЕС

От технологии до отбрана: Какво означава за Европа победата на Мерц в Германия

Лоренцо Кодоньо, основател и главен икономист на LC Macro Advisors, пък предупреждава, че „истинският проблем“ на Германия е нейният модел, който е преобладавал през последните 20 години и е доминиран от „сложни, но стари индустрии“. Германия се нуждае и от „водещи, иновативни компании“, казва той.

„Германските индустрии са заклещени в капана на средните технологии“ и страната трябва да „модернизира“ производството си, акцентира Анти Алая, икономист във финландския Център за нови икономически анализи.

Щефан Хофрихтер, икономист в Allianz Global Investors, обвинява задушаващата бюрокрация и данъчния режим на страната, като заявява, че икономиката е потисната от „твърде строгата бюрокрация“ и „твърде високите корпоративни данъци“, които „допринасят за недостатъчните частни инвестиции“.

Йорг Крамер, главен икономист на Commerzbank, призовава Мерц да намали влиянието на държавата върху икономиката и вместо това „да се довери на гражданите и корпорациите“ в стремежа си към „по-добри условия за бизнес“.

„Икономическата литература не дава категоричен отговор на въпроса за подходящото ниво на публичния дълг“, казва Исабел Матеос и Лаго, главен икономист на групата в BNP Paribas, като добавя, че по-важна е динамиката на дълга, обусловена от номиналния растеж и разходите по заемите.