Американската икономика най-вероятно вече е в рецесия

Нарастващите страхове за рецесия в САЩ и увеличаващите се опасения за състоянието на кредитните пазари доведоха през изминалата седмица до рязък спад на световните борсови индекси, рекордно ниски стойности на долара и исторически върхове при златото и петрола.

Една седмица от все по-лоши и по-лоши икономически новини достигна своята кулминация в петък, когато излезе най-слабият за последните пет години доклад за трудовата заетост в САЩ, както и Федералният резерв се видя принуден извънредно да инжектира ликвидни средства в банковата система.

Броят на работните места в най-голямата икономика в света е намалял с 67 000 през последния месец, но още по стряскащото е, че само частният сектор е загубил 101 000 работни места. Цифри от този порядък не означават нищо друго освен, че 99% е вероятността най-голямата икономика в света да е навлязла в рецесия.

Пазарите на фючърси моментално реагираха и калкулираха намаление от 75 базови пункта на лихвите на ФЕД до нива от 2.25% по време на редовното заседание на банката, което ще се проведе на 18 март. Не малко специалисти призовават и за спешно намаление от цял един процент на американските лихви. Федералният резерв, от своя страна, увеличи 28-дневните краткосрочни заеми към търговските банки със 100 милиарда долара.

Мащабът на извънредните ликвидни средства е без прецедент в съвременната история. Нарастващото напрежение на паричните пазари на еврото и стерлинга увеличават натиска върху европейските финансови институции да последват действията на американските си колеги. Спредовете по кредитите нараснаха значително, а борсовите индекси се сринаха заради несигурността около издателите на облигации, която доведе до масови разпродажби при хедж фондовете.

Рекордният брой спрени плащания по американските ипотеки допълнително алармира за предстоящи бъдещи проблеми във финансовия сектор. Бен Бернанке, председател на Федералния резерв, призова банките да отпишат по-голяма част от вземанията си по главниците по ипотеките, за да помогнат на заемодателите.

На валутните пазари всички погледи бяха насочени към потъващия като кораба „Титаник” долар, тъй като спекулациите за агресивни предстоящи действия от ФЕД и очакванията, че лихвите в еврозоната ще останат стабилни и няма да бъдат променяни известно време, доведоха до рекордни нива в евро/долар от 1.5458.

Сривът на зелените пари срещу еврото не се дължеше само на данните за заетостта в САЩ, но и на изказванията на члена на управителния съвет на ЕЦБ Аксел Вебер, според когото пазарите подценяват рисковете от по-висока инфлация. Той добави, че имайки предвид, че именно ценовата стабилност е основна задача на банката, не трябва да има никакво съмнение, че той и неговите колеги ще я подсигурят с действията си.

Другите централни банки обаче смекчиха подхода си и изразиха загриженост от вероятността за рецесия в САЩ и евентуалните последствия за световната икономика. Резервната банка в Австралия повиши през седмицата лихвите с 25 пункта, каквито бяха и очакванията, но изрази тревога от спадащия икономически растеж. Междувременно канадската централната банка намали лихвите с 50 пункта и аргументира решението си със слабостта на южния си съсед, която представлява сериозна опасност за икономическия растеж и в Канада.

При другите валути паундът отчете силен растеж в края на седмицата, след като централната банка остави лихвите без промяна. Йената рязко поскъпна до 8-годишен връх срещу долара и това доведе до тревожни възгласи от японските износители. Швейцарският франк не остана по-назад и също силно нарасна, тъй като привличаше парите на инвеститорите, избягващи рисковите покупки и търсещи сигурно убежище.

Цената на суровините продължи да нараства и през изминалата седмица заради слабостта на щатската валута като петролът, златото и медта достигнаха рекордни стойности за всички времена. Априлският контракт на американския лек суров петрол West Texas Intermediate удари 106.54 долара за барел, като получи допълнителна подкрепа и от решението на ОПЕК да не увеличава нивото на производството. Златото регистрира рекорд на 991.90 долара за тройунция, а медта отчете исторически върхове от 8 820 долара за тон.

ЕUR/USD

Засега съпротива оказва 1.54, което е 62% корекция на спада 1.5458-1.5314. Следва рекордният връх на 1.5458 и нивата от 1.55.

В посока надолу подкрепа е 14-часовата пълзяща средна на 1.5360, следвана от 1.5265, което е 65% корекция на покачването 1.5145-1.5458.