Крайните срокове обикновено се поставят, за да се спазват, особено когато са "препоръчани" от законите на държавата. Разбира се, има и изключения, най-често срещани в страни с ниски санкции и слаб контрол, към която категория определено спада и нашата страна.

Та става въпрос за това, което в края на всяко тримесечие тормози инвеститорите - а именно тримесечните отчети на компаниите.

Дали ще са консолидирани или не, винаги нервите и сънят на инвеститорите се опъват до краен предел, защото винаги има такива сред тях, които чакат до 11:59:59 в последния ден от законовия срок за предаване на отчета на дружеството, в което са инвестирали своите спестявания.

Въпросът, който идва на следващ ред, е дали това се отчита от ръководствата на компаниите, които пледират да са публични, а някои от тях се опитват да градят положителен имидж сред инвеститорите?

Толкова ли е трудно счетоводството да се организира по начин, по който отчетът да излезе в дадения от закона срок, при който също е съобразено, че компаниите имат нужда от време за изготвянето му?

И още един въпрос, който изниква - няма ли най-после компаниите, претендиращи за "добър имидж", да осъзнаят, че изнасянето на отчет в последния момент, заедно с този на още сто дружества, води до "потапяне на резултатите в общото цяло"?

Другото, което е добре да се осъзнае, е, че позицията "Директор за връзки с инвеститорите" не е просто една директорска позиция, изисквана от закона и средство още някой от приближените да взема заплата, а е един изключително важен пост, осъществяващ връзка между инвеститорите и компанията.

Но въпросът, струва ми се, се корени много по-дълбоко и не бива да се търси само в ръководствата на компаниите или в незаинтересувани мажоритарни собственици, нито в счетоводството, което няма време или има нужда от повече такова, за да "напудри" отчета.

Всъщност, до голяма степен проблемът се крие и в инвеститорите - самите нас. Колко от нас се обаждат на директорите за връзки с инвеститорите на една компания, за да попитат защо отчетът не е публикуван?

Не особено голямата заинтересованост, дори и на големите институционални инвеститори, към развитието на бизнеса на компанията, в която са вложили средства, личи и по време на годишните общи събрания, или по-точно в празните зали.

Определено можем да кажем, че това създава или засилва чувството на мажоритарните собственици за "безнаказаност" и възможност "да правят каквото си искат". В оправдание би могло да се каже, че те и без това ще гласуват и ще приемат, каквото си решат, и това наистина е така.

Бездействието обаче не е оправдание и не позволява на хора, които не си търсят правата, да се оплакват. Това бездействие е и факторът, който няма да води до повишение на инвестиционната култура и до засилване на правата и позициите на миноритарните акционери.