Старите хора казват "учи, за да не работиш", или "който се учи той ще сполучи". Мисля, че в съвременното общество това би могло да се преведе като "бъди изпълнителен директор", за да живееш добре.

И така от университетите излизат годишно хиляди студенти, за които да си мениджър е изпълнено с огромен смисъл и е водеща цел. Разбира се, в това да си добре възнаграден за уменията си да ръководиш една компания няма нищо лошо.

Световната практика също доказва, че ръководителите на компаниите са сред най-добре заплатените работещи в съвременните общества. Нека само да припомним обаче, че развитата "корпоративна практика" е наложила това възнагражденията на мениджърите и особено на висшите такива да са обвързани с резултатите на компанията.

Една малка част от доходите е под формата на твърда заплата, а основната част от "космическите" за нас възнаграждения са под формата на бонуси, обвързани с представянето на компанията.

Определено можем да кажем, че това е резултат на едно по-развито общество, където акционерите следят изкъсо политиката, компаниите са големи и там присъстват институционални инвеститори, както и много малко публични компании са с концентриран дял в ръцете на един собственик.

Нека обаче се върнем на родната действителност. Неразвитостта на пазара ни, като цяло, липсата на достатъчна защита за миноритарните акционери, концентрацията на капитал в ръцете на едно или няколко лица, както и липсата на интерес от страна на малките акционери да защитават интересите си създава една лоша корпоративна практика.

Много често гласуваните заплати на борда на директорите не отговарят, както на реалността в страната ни, така и на поеманите от тях отговорности и резултати на техните компании. Получава се често объркване и намеса на функциите на собствениците, които не са професионални мениджъри, с изпълнителните органи.

Особено ясна е тази тенденция при по-малките компании, където собственикът силно се намесва и понякога дори изземва всички мениджърски функции.

Дали се справя добре - понякога практиката показва, че не. Но какво могат да направят миноритарните акционери в този случай, когато на следващото общо събрание над 50% от капитала отново гласува за същия борд на директорите, както и за същата заплата на борда на директорите и на изпълнителния директор.

Ако случайно попитате за какво на изпълнителния директор е гласувана заплата от, да кажем няколко хиляди лева на месец, при лоши резултати на дружеството, най-вероятно ще получите отговор от рода на - "а вие знаете ли колко са заплатите в еди коя си фирма?". Да, но положението там може да е или същото, с налагане на по-силния, или резултатите от управлението да са значително по-добри. Но много често няма как да знаете.

А понякога се получава едно и също лице да е в борда на директорите на няколко, примерно дъщерни на компанията,фирми, като, разбира се, от всяко взема по няколко хиляди лева. Да не говорим за случаите, когато едно лице е член на борда на директорите на няколко дружества.

И разбира се, логично възниква въпросът кога му остава време активно да управлява дружеството, от което имате нещастието да притежавате акции.

Още повече въпроси можете да си зададете, като например - дали жената и други роднини на собственика са се случили да имат висше икономическо образование и дали имат управленски умения, че и те са в борда на директорите.

И разбира се, всичко това са незначителни въпроси, ако компанията е управлявана добре и ако се развива в правилната посока. Както се казва "здраве да е". Но когато компанията се развива зле, тогава на инвеститорите им остава само една възможност - да продават акциите си.