Властта на почивка
В разгара на сезона на отпуските нека видим къде, как и кога почиват влиятелните политици и световни лидери.
Разказват, че омразата на Маргарет Тачър към отпуските била истински бич за подчинените й, искащи поне за малко да се отделят от работата. Все пак в един момент те успели да "навият" Желязната лейди да смени за кратко въздуха и да отпочине за седмица в Залцбург, пише "Коммерсантъ".
Оказало се, че в съседство почива не кой да е, а канцлерът на Германия Хелмут Кол, който далеч не споделял работния ентусиазъм на дамата. Така че не било странно, че той веднага отклонил предложението на Тачър да използват обстоятелствата за извънредна среща на върха Германия - Великобритания.
Това далеч не отчаяло Желязната лейди, която пристигнала без предупреждение в резиденцията на Кол. Така това станал първи и единствен досега случай на "Среща на върха" на кафе и сладолед.
Оттогава обаче езикът на дипломацията така се е развил, че спонтанните срещи изобщо не са спонтанни, а държавните ръководители внимателно обмислят почивката си, така че да са далече един от друг.
Например през миналата година новоизбраният френски президент Никола Саркози уж случайно избра за почивка щата Ню Хармпшир, САЩ, докато също толкова случайно семейство Буш правеше посещение в семейното ранчо наблизо и учтиво покани френската двойка на обяд.
За всички обаче беше ясно, че милата семейна картинка крие съвсем друго: Франция и САЩ искаха да възстановят влошените от Жак Ширак отношения без нито една от страните да изглежда, че отстъпва. И така се стигна до "спонтанна покана за обяд"...
Много политици се опитват да съчетаят отдих и работа. Барак Обама замина на отпуска на Хаваите, където съчетава плаж и публични мероприятия. В републиканския лагер, за компенсация, не е толкова весело. Докато Буш правеше финалната си обиколка по света, Джон Маккейн се опитваше да съкрати разликата с плажуващия си опонент.
Германският канцлер Ангела Меркел е типичен пример за използване на отпуската за служебни цели. Тя за пореден път замина за остров Искя, в Неаполитанския залив, който заради редовните й визи шеговито наричат La Merkel.
Това беше и добър предлог да пропусне откриването на Олимпийските игри, без да протестира официално срещу ситуацията в Тибет - вилата е наета, промяната на графика ще създаде сериозни трудности при подготовка на охраната и т. н.
Всъщност Меркел още по време на първата си почивка беше обект на набезите на немски и италиански журналисти, които искаха да проверят как изглежда по бански. Някои от тях успяха да направят снимки.
За други отпускът е по-трудна задача. Особено за Папата, който почива само в качеството си на глава на Ватикана. Тогава, следвайки вековната традиция, той се оттегля в лятната си резиденция в Кастел-Гандолфо и не дава аудиенции. Той е един от лидерите с най-малко избор, защото всяко негово пътуване извън Ватикана автоматично се смята за посещение.
Съвсем други причини задържат в Израел Ехуд Олмерт. През миналата година той искаше да замине на гости на приятеля си Романо Проди (тогава премиер на Италия) в Северна Италия на лични разноски.
"Шин бет" (службата за сигурност) обаче отсече: почивката може да не струва нищо на израелските данъкоплатци, но охраната на премиера за седмица е 1 млн. долара. Така че премиерът се принуди да прекара скучна седмица в собствената си резиденция в Ерусалим.
Болшинството британски политици тази година останаха в Обединеното кралство. Премиерът Гордън Браун замина за Съсекс със семейството си, докато през това време в партията му се водят истински борби за власт.
Соченият за бъдещ премиер лидер на консерваторите Дейвид Кемърън отказа да прави чак толкова добро впечатлениe и си позволи едноседмична почивка в Турция след скуката на плажа в Корнуел. Според негоlr приближени той би прекарал цялата си отпуска в Турция, но бъдещите му избиратели ще сметнат това за крайно непатриотично.