Кризата в имотния сектор, стартирала в САЩ и постепенно прехвърлила се и на Стария континент, се очакваше да ни подмине - като един малък неразвит и не особено ефективен развиващ се европейски пазар. Дали обаче това ще се случи?

Финансовата криза също се очакваше слабо, та дори „почти да не ни засегне", според прогнози на специалисти от преди половин година. Тук обаче вече започва да се усеща как тя ни „диша във врата" по няколко основни направления.

А това, което със сигурност можем да кажем, е, че финансовият сектор и имотният пазар са изключително обвързани, доколкото около 70-80% от покупките на имоти се финансира посредством кредити.

Първият ефект от финансовата криза е повишение на цената на заемния капитал. На няколко пъти през последните месеци станахме свидетели на повишение на лихвите от страна на водещите банки у нас, а обяснението бе просто - „повишава се цената" на капитала.

Кредитите у нас най-често се обвързват с различни европейски основни лихвени проценти, като LIBOR и EUROBOR, плюс надбавка. Повишението на последните пък напълно логично се отразява и върху плащанията по кредитите.

За нови ипотечни кредити пък въобще не се говори вече, както в рекламите в прайм-тайма по водещите телевизии, така и неофициално при много от българските банки с „чужд капитал". Затегнати са и изискванията по отпускането на кредити, което автоматично прави неблагонадежни кредитополучатели основен процент от населението ни, чиито доходи са в сектора на „сивата икономика".

Какви обаче може да са ефектите от това? Като цяло ръстът на икономиката ни се крепи на потребление, базирано през последните няколко години на кредити, които се очаква рязко да се свият.

Други отрасъл със значителна тежест през последните години е строителството, отново разчитащо на кредитиране.

Инвестициите, друг двигател на икономиката ни, и основно перо, запълващо дупката в платежния баланс на страната, също показват тревожна тенденция на спад. Те са се понижили с 30% за осем месеца.

Като прибавим към това и фактът, че страната ни се води сред тези със среден риск, според водещи рейтингови агенции, то разчитането на чуждестранни инвеститори да спасяват положението също може да е „илюзорно".

В такива моменти на криза световната практика е доказала, че едни от най-застрашените компании са строителните. В условията на затруднено финансиране за тях и за купувачите на жилища е възможно да станем свидетели на значителен брой фалити сред строителните предприемачи.

Първоначално това, което се случва, е намаляване на маржина на печалбите им при спад в цените на имотите. При един по-лош сценарий обаче и отдръпване на купувачите при наличие на огромно предлагане, можем и да станем свидетели на огромен брой непродадени жилища.

Ако на пазара излязат и спекуланти, купували жилища с цел препродажба преди няколко години, то ситуацията може да стане още по-лоша.