Реакцията на Китай на новите американски мита вероятно ще се съсредоточи върху вътрешните стимули и укрепването на връзките с търговските партньори. Това мнение споделят пред CNBC анализатори на региона Голям Китай.

Часове след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви допълнителни 34% мита за страната, китайското министерство на търговията призова Вашингтон да ги отмени и се зарече да предприеме неуточнени все още контрамерки.

Китайската продукция, изнасяна за САЩ през тази година, вече беше засегната от допълнителни мита в размер на 20%. Това повиши общата ставка до 54% - една от най-високите, наложени от администрацията на Тръмп.

Китайските власти все пак призоваха за преговори.

„Мисля, че фокусът на отговора на Китай в близко бъдеще няма да бъде ответни мита или подобни мерки“, казва пред CNBC Брус Панг, доцент в CUHK Business School.

Вместо това той очаква Пекин да се съсредоточи върху подобряването на собствената си икономика, като диверсифицира експортните дестинации и продукти, както и да удвои приоритета си за увеличаване на вътрешното потребление.

Китай, втората по големина икономика в света, от септември насам увеличи усилията си за стимулиране на икономиката, като разшири фискалния дефицит, увеличи програмата за субсидиране на потреблението и призова за спиране на спада в сектора на недвижимите имоти. Особено важно е, че китайският президент Си Дзинпин проведе рядка среща с технологични предприемачи, включително с Джак Ма от Alibaba през февруари, в знак на подкрепа за частния сектор.

Обратът в политиката - от затягането на регулациите през последните години - отразява как Пекин е „очаквал предстоящото забавяне или дори срив на износа“, казва главният икономист на Macquarie за Китай Лари Ху, като изтъква, че предизвиканият от пандемията експортен бум през 2021 г. е позволил на Китай да „започне мащабна регулаторна кампания“.

Австралийският министър-председател е изненадан, след като президентът на САЩ е взел на прицел външни територии, включително малкия остров Норфолк и други отдалечени територии, където живеят пингвини

„Никъде на Земята не е безопасно“: Тръмп налага мита на необитаеми острови близо до Антарктида

„Пекин ще използва вътрешните стимули, за да компенсира въздействието на митата, така че все пак да може да постигне целта за растеж от „около 5%“, добавя той.

Вместо ответни мита Ху очаква, че Пекин ще се съсредоточи върху това все още да използва черни списъци, контрол върху износа на критични минерали и проверки на чуждестранни компании в Китай. По думите му Китай ще се стреми да запази силния курс на юана спрямо долара и ще се противопостави на призивите на търговците на дребно да намалят цените - като начин да окажат инфлационен натиск върху САЩ.

В началото на март висшите китайски ръководители обявиха, че ще преследват цел за около 5% ръст на брутния вътрешен продукт през тази година - задача, за чието постигане ще е необходима „много тежка работа“, както подчертават те. Министерството на финансите на страяната също намекна, че при необходимост може да увеличи фискалната подкрепа.

По данни на Goldman Sachs около 20% от китайската икономика разчита на износа. По-рано банката изчисли, че нови американски мита в размер на около 60% за Китай ще понижат реалния БВП с около 2 процентни пункта.

Промяна в световната търговия

Това, което е различно от въздействието на митата при първия мандат на Тръмп, е, че Китай не е единствената цел, а една от редица държави, изправени пред големи налози върху износа си за САЩ. Някои от тези държави, като Виетнам и Тайланд, са служили като алтернативни маршрути за китайските стоки, за да достигнат до САЩ.

В четвъртък в китайския експортен център Иу бизнесът изглежда безразличен към въздействието на новите американски мита, тъй като смята, че неговите чуждестранни конкуренти няма да получат предимство, обяснява Камерън Джонсън, старши партньор в базираната в Шанхай консултантска компания Tidalwave Solutions.

По думите му преди това САЩ са фокусирали търговските си мерки върху това да принудят компаниите да премахнат Китай от веригите си за доставки и да се насочат към други държави. Но въпреки това китайските производители са разширявали дейността си в чужбина успоредно с тази диверсификация.

„Не е нужно да бъде така“, заяви премиерът на Канада Трюдо. Мексико готви План Б, Китай подава жалба в СТО

Канада, Мексико, Китай: Как „наказаните“ с мита отговориха на Тръмп

„Реалността е, че тази нова американска тарифна политика по същество дава по-голямата част от Азия и Африка на Китай, а САЩ не са подготвени за това“, казва той.

Според него Китай няма да затруднява излишно американските предприятия, работещи в страната, и вместо това ще се опита да изгради други търговски отношения. Откакто първият четиригодишен мандат на Тръмп приключи в началото на 2021 г., Китай увеличи търговията си с Югоизточна Азия дотолкова, че сега регионът е най-големият търговски партньор на Пекин, следван от Европейския съюз и след това от САЩ.

Десетте държави членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се присъединиха към Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия в създаването на най-големия блок за свободна търговия в света - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВЕП), което влезе в сила в началото на 2022 г. САЩ и Индия не членуват в RCEP.

„Страните членки на RCEP естествено ще задълбочат търговските си връзки помежду си“, акцентира Юе Су, главен икономист за Китай в Economist Intelligence Unit. „Това отчасти се дължи и на факта, че китайската икономика вероятно ще остане най-стабилната - или поне сред най-стабилните в относително изражение, като се има предвид силната ангажираност на правителството с целите за растеж и готовността му да прилага мерки на фискалната политика, когато е необходимо“.

Несигурността остава

Степента, в която всички държави ще бъдат обложени с мита тази седмица, остава несигурна, тъй като се очаква Тръмп да използва митата като тактика за преговори, особено с Китай.

Миналата седмица той заяви, че САЩ могат да намалят митата си за Китай, за да помогнат за сключването на сделка за операциите на TikTok в страната с базираната в Пекин компания ByteDance.

Но нивото на новите мита за Китай беше по-високо, отколкото много инвеститори очакваха.

„За разлика от някои оптимистични пазарни прогнози, ние не очакваме двустранна голяма сделка между САЩ и Китай“, казва Тин Лу, главен икономист за Китай в Nomura. „Очакваме напрежението между тези две мегаикономики да се влоши значително, особено след като Китай прави големи крачки напред във високотехнологичните сектори, включително изкуствения интелект и роботиката“.

Републиканецът обяви по-ниски от очакваните допълнителни мита - 10% за Китай и 20% за Канда и Мексико

Глобалните пазари очакват новият финансов министър на САЩ да обуздае Тръмп

Нова заплаха за Европа

Този подход на Пекин може да се превърне в сериозно предизвикателство за Европа. Анализаторите предупреждават пред Financial Times, че то би стимулирало засилен поток от евтин китайски внос, което ще увеличи икономическите опасности от митата на Доналд Тръмп за Стария континент. Подобно развитие ще накара Брюксел да подготви мерки за защита на своя пазар.

Размерът на митата на Тръмп за икономики като Китай и Виетнам означава, че сега Брюксел трябва да е нащрек за приток на азиатски продукти като електрически стоки и машинни, които се пренасочват към неговите пазари.

„Непосредственият търговски шок за Азия вероятно ще се отрази на Европа“, казва главният икономист на Deutsche Bank за Германия Робин Винклер. „Китайските производители ще се опитат да продават повече от своите продукти тук и на други места, тъй като са изправени пред огромна тарифна стена в САЩ“.

Според него ще се наложи ЕС да предприемем защитни мерки за повече от своите индустрии.

„Много сме загрижени, че това ще бъде още една точка на напрежение с Китай. Не очаквам, че те ще променят модела си на износ на свръхкапацитет“, акцентира Винклер.

ЕС трябваше да се бори с подобен натиск и по време на първия мандат на Тръмп. През 2018 г. Брюксел наложи 25-процентни „защитни“ мита върху вноса на стомана над определена квота, след като републиканецът приложи подобни мерки. Това имаше за цел да предотврати пренасочването на продукти от износители като Китай към единния пазар предвид бариерите в САЩ.

„Можем да затворим пазарите си заради неочакван внезапен приток на внос“, коментира пред Financial Times високопоставен служител на Комисията. „От известно време разполагаме с такава възможност за стоманата и ще видим дали ще се нуждаем от нея и за други сектори“.

Предишният опит обаче показва колко трудно е да се води борба със субсидираното производство в Китай. По данни на ОИСР през 2024 г. производството на стомана в ЕС се е свило, докато други държави са продължили да разширяват своите. Последните данни на организацията показват, че излишъкът от капацитет за производство на стомана в световен мащаб се очаква да нарасне от приблизително 602 млн. тона през 2024 г. до 721 млн. тона през 2027 г. - над пет пъти повече от производството на стомана в ЕС.

„Тази неустойчива ситуация показва недостатъците на предпазните мерки на ЕС, при които не може да се преодолее нарастващото разминаване между вноса, разрешен на пазара на ЕС, и действителното търсене“, смята Аксел Егерт, генерален директор на индустриалната група Eurofer.

Клеменс Фюст, президент на института Ifo, германски мозъчен тръст за икономически изследвания, пък заявява, че тежките санкции, които Тръмп налага на Китай, ще бъдат двоен удар за германската промишленост. Азиатската страна ще се опита да продава повече на други пазари и по този начин ще окаже „допълнителен натиск върху германските компании“, а в същото време вероятно ще купува по-малко германски стоки заради собствените си икономически проблеми.