България не попада сред 20-те най-застрашени от финансовата криза икономики, където влизат 7 страни от ЦИЕ, осем страни от Южна Америка и пет азиатски страни, коментира успокоително Кристалина Георгиева, вицепрезидент и директор стратегически операции на Световната банка.

Няколко са основните направления на действието на финансовата криза, според Георгиева. На първо място е свиване на кредитната активност и повишение на цената на капитала. Това безспорно вече се усеща в страната ни.

Второто основно направление е всеобхватността на кризата. Няма разлика между развитите и развиващите се страни, като тезата, че развиващите се страни ще са по-слабо засегнати от финансовата криза поради ускорения си ръст не издържа. В съвременните условия на глобализация нито една страна не е застрахована.

Друго направление на действие на кризата е значителното забавяне на ръста на развиващите се икономики, като това става в условия на относително висока инфлация.

Като тенденция се наблюдава промяна на световния начин на мислене, вследствие на кризата, като най-големият феномен е преминаване от изключително високи нива на ливъридж от страна на финансовите институции и обикновените хора към деливъридж.

Инвестиционните банки, които до голяма степен бяха и в основата на задълбочаване на кризата и чието бъдещо съществуване е под въпрос, ползваха в близкото минало срещу един собствен долар до 30-40 долара заемен капитал. Това е на път тотално да се промени.

България като цяло е в добра позиция, защото тук не се ползва ливъридж от страна на участниците на пазара. Дефицитът по текущата ни сметка обаче, при ниво от 24% от БВП, е един от основните източници на нестабилност, особено при очаквания за забавяне на преките чуждестранни инвестиции.

Прогнозите на Световната банка са за по-нататъшно повишение на лихвите, особено в развиващите се страни, като се очаква то да е с 800 базисни пункта.

Кризата въздейства върху силното забавяне на ръста на световните икономики, като страните от ОИСР се очаква да са с отрицателен ръст през тази година, докато този на развиващите се също се забавя значително, което е отражение на спада на инвестициите.

При нулев ръст на инвестициите очакванията са за повишение на развиващите се икономики от едва 4%, което е едно значително забавяне за тях.

Какво трябва да се направи в условията на криза. На първо място координиране на действията на институциите. Стимулиране на вътрешното търсене, което става основен двигател в условията на забавени инвестиции.

Разумна фискална политика, стабилизиране на банковата система, повишаване на ликвидността, разумно използване на бюджетни средства и финансова дисциплина са другите изискуеми мерки, според Георгиева.