Настоящите несигурни времена на фондовите пазари разклащат психиката - дори и най-стабилните инвеститори, следващи стратегията buy and hold. Те, в същото време, поставят на изпитание убеждението, че инвестирането в акции е добра застраховка срещу инфлацията.

Специалистите припомнят обаче, че ако историята е показателна за това какво можем да очакваме в бъдеще, то продажбите на активи в настоящия момент, след изключително тежките два месеца - септември и октомври, може би не са най-доброто решение, пише изданието Morningstar.com.

Въпреки това обаче страховете, обхванали инвеститорите - на фона на най-тежката от Великата депресия насам криза за пазарите, са напълно обясними и логични.

Много от пазарните наблюдатели са на мнение, че битката между доходността и инфлацията все още не е приключила. Въз основа на данните за последното десетилетие обаче резултатът като че ли на този етап е в полза на инфлацията.

Това противоречи на теорията, която казва, че представянето на акциите традиционно превишава нивото на инфлация. От друга страна обаче, представянето на индексите е обвързано основно с възможностите на компаниите да генерират печалби.

Данни на Morningstar относно щатските пазари сочат, че от началото на 2000 г. до 3 ноември те са реализирали средна отрицателна доходност от 2% на годишна база.

Междувременно инфлацията за посочения период е възлизала средно на малко над 3% на годишна база.

Значително по-добре са се представяли другите класове активи, като суровините и защитените от инфлация правителствените облигации.

Нещата в действителност са значително по-сложни в отношенията между инфлацията и доходността от акциите. Много емпирични изследвания в САЩ сочат отрицателна корелация между двете явления. С други думи - акциите имат склонност да се представят лошо в моменти на висока инфлация.

Това се обяснява със следното. Печалбите на компаниите стават несигурни в моменти на висока инфлация, когато компаниите намаляват маржина на печалбата си, за да няма ценови шок сред потребителите им. Това, от своя страна, се залага в очакванията на специалистите и съответно на фондовите пазари.

Високата инфлация кара инвеститорите да предпочитат друг клас активи, които да ги предпазват в подобни времена, а често суровините са именно такива.
Седемдесетте години на миналия век са класически пример в тази насока. Инфлацията тогава се задържа трайно над 7% за десетилетие, а фондовите пазари се представяха изключително слабо.

Трайното намаляване на инфлацията в началото на 80-те години инициира силен и продължителен бичи пазар.

Въпреки че средното ниво от 3% в инфлацията през настоящото десетилетие не е толкова високо, както през 70-те години, нещата за компанията стоят по различен начин - на фона на значителното поскъпване на индустриалните суровини и особено това на петрола. Тези фактори водят до забавяне на ръста на печалбите на щатските компании, което пък до голяма степен се изразява в лошо представяне за индексите.

Със сигурност това до голяма степен е свързано и с глобалната финансова криза.