Бразилката с български корени Дилма Русеф може да стане следващия президент на най-голямата и силна в икономическо отношение страна в Южна Америка - Бразилия. Г-жа Русеф вече си осигури подкрепата на настоящия държавен глава Луис Инасио Лула да Силва. В интервю за италианския вестник „Република" харизматичният бразилски лидер е категоричен: „Искам Бразилия след мен да бъде управлявана от жена и вече съществува подходящата личност. Това е Дилма Русеф.

Ще предложа на моята партия да я избере за кандидат, но да спечелим няма да е лесно. В политиката сценариите се сменят много бързо". В Латинска Америка вече е имало потомък на български имигранти, който е претендирал за най-висшия пост. Това е легендарният революционер Теодоро Петкоф, който през 60-те години на миналия век е почти толкова известен колкото и Ернесто Че Гевара.

За последен път Петкоф, който Франс прес определи като „социалистическа икона", бе кандидат за президент през 2006 г., когато се осмели да предизвика не кой да е а самия Уго Чавес (наистина впоследствие се отказа в ползата на единния опозиционен кандидат, който загуби).

Също както именития ни сънародник от Венецуела преди да стане легален политик г-жа Русеф е партизански лидер и борец срещу бразилската хунта. Тя е родена на 14 декември 1947 г. град Белу Оризонте. Баща й - Петър Русев - е от български произход. През 20-те години на ХХ век той е бил свързан с Комунистическата партия в България, а през 1929 г. напуска страната ни по политически причини и се мести във Франция. В края на Втората световна война се преселва в Аржентина, а по-късно в Бразилия, където се жени за Дилма Коимбра Силва, чието първо име носи г-жа Русеф.

„Той беше личност със силен характер, много образован", споделя г-жа Русеф за своя баща в интервю дадено за българския вестник „Труд" през 2004 г. „Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата - комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството. Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г.

Отиде си две години по-рано от инфаркт", добавя тя. Любопитен спомен от нейното детство е запознанството с великата българска поетеса Елисавета Багряна. „Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте", спомня си бъдещият бразилски политик. По-късно Багряна ще посвети стихотворението „Шепа сняг" на баща й, твърди изследователят на нейното творчество Йордан Василев. След училище Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Пауло. Там тя ръководи лявата партизанска групировка "Палмарес".

„Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Пауло. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих "Палмарес". Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII век за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя - свобода, равенство и справедливост", споделя Русеф в интервюто си пред „Труд".

През 1969 г. ръководената от нея група извършва обир в резиденцията на губернатора на Сао Пауло - Адемар де Барос, който е протеже на хунтата и един от най-корумпираните хора в Бразилия. С част от задигнатите 2.5 милиона долара тя подпомага бразилци, емигрирали в чужбина заради военните. Властите успяват да заловят г-жа Русеф и тя прекарва три години в затвора. „ Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязох през 1973 г.

Вече други хора се включиха в нелегалните организации", споделя тя пред „Труд". Излязла на свобода, г-жа Русеф завършва икономика, има докторат по икономическа теория. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Рио Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия, която е световен лидер в добива на желязна руда и един от бъдещите най-големи производители на петрол. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва назначи Дилма Русеф за началник на своята канцелария.

Източник: БГНЕС