Последните седем дни промениха из основи дългия конфликт в Украйна, и то с главоломно темпо преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп през януари.

Периодът бележи сеизмична ескалация, която обаче рискува да избледнее бързо в умората на войниците и от двете страни на фронта, пише в анализ CNN и представя хронологията.

В неделя Вашингтон официално разреши на Украйна да изстреля доставените ракети по територията на Русия, което тя бързо направи в понеделник.

Украинските информационни агенции съобщиха, че ракетите са били използвани за атака на руски военен обект в граничния регион Брянск

В ден 1000 от войната: Украйна удари Русия с американски ракети

В отговор Москва използва експериментална ракета със среден обсег на действие с хиперзвукова скорост и система за бойни глави, която обикновено е предназначена за ядрени заряди, за да удари Днепър в четвъртък.

Путин заяви, че ракетата „Орешник“ може да избегне цялата западна противовъздушна отбрана.

И двете страни се нарекоха взаимно безразсъдни - и САЩ, и Русия.

На фона на ескалацията, Вашингтон отчаяно се опитва да промени низходящата крива на Украйна на фронта, а Русия, агресорът от самото начало, се стреми към по-рисковани начини за възстановяване на инерцията, която загуби през последните години.

След като одобри изполването на далекобойни ракети по руска територия, Белия дом ще предостави и противопехотни мини на украинската армия

Заеми и мини: Администрацията на Байдън помага всячески на Украйна в последните си дни

Нито една от двете страни вероятно няма да влезе в пряк конфликт с другата, а вместо това ще се включи по-тясно в битката на територията на Украйна, която става все по-глобална.

Това е бързо влошаване. Само преди седем дни яростта беше на дистанция от неочакваните разговори за мир.

Германският канцлер Олаф Шолц се обади едностранно на руския президент Владимир Путин, с което сложи край на продължилата две години изолация на ръководителя на Кремъл от основните западни лидери.

Шолц се опита да спечели благоволението на проруските избиратели в Източна Германия преди общите избори, но оправда обаждането си с думите, че ако Тръмп ще говори с Москва, Европа също трябва да го направи.

Според източници на Reuters Кремъл би могъл да се съгласи да замрази конфликта по фронтовата линия, но не и да върне завзетите региони

Гаранции и територии: При какви условия ще седне Путин на масата за преговори

Украйна и Полша бяха публично разгневени, а Франция и Обединеното кралство сякаш бяха по-тихи, допълва CNN.

Малко вероятно е решението на Белия дом за оръжията да е породено от призива на Шолц, а и в действителност той заяви, че отмяната на месеци отлагане на президента Джо Байдън относно одобряването на използването на ракетите на територията на Русия е била подхранена от присъединяването на севернокорейски войски към Русия.

По същия начин решението на Путин да изстреля ракетата „Орешник“ вероятно е било поредното стъпало на Москва по внимателно подготвената стълба на ескалацията.

Москва и Вашингтон телеграфираха за тези ходове в продължение на месеци, дори ако все още изненадани от начина, по който противникът ги направи тази седмица.

Този тип ракети са стратегически оръжия, предназначени за доставяне на ядрени бойни глави, и са важна част от ядреното възпиране на Русия

Напрежението расте: Русия изстреля междуконтинентална балистична ракета

Точната специфика на „Орешник“ изглежда ключова за посланието на Путин.

Много неща остават неясни, но повечето оценки, както и коментарите на самия държавен глава, са че това е нова ракета, вероятно хиперзвукова, не ядрена (този път), но способна да доставя бойни глави по начин, който обикновено е запазен за ядрени товари.

Путин заяви, че при скорост от 3 км в секунда всички западни системи за противовъздушна отбрана са безполезни. Представители на САЩ и НАТО нарекоха устройството със среден обсег на действие и „експериментално“ - коментари, които първоначално звучат като опит да се омаловажи значението му, но всъщност може да сочат по-широк разрив с Москва.

През 2019 г. тогавашният президент на САЩ Тръмп се оттегли от Договора за ядрени оръжия със среден обсег - исторически акт, ограничаващ разработването на такива, обвинявайки Русия, че го нарушава.

Новоизбраният президент на САЩ се е свързал с руския си колега Владимир Путин в първият телефонен разговор между двамата, откакто републиканецът спечели изборите

Предполагаем разговор между Тръмп и Путин предизвиква страх и надежда за Украйна

Настояването на западните официални лица, че сегашната ракета - която изглежда способна да носи ядрено оръжие, е с „междинен“ обсег на действие, може би е намек, че Русия продължава да се стреми към такива оръжия извън вече несъществуващия договор INF. Може би това е и кимване на Тръмп, че Москва се е заела с изработване на оръжията, за които той твърдеше през първия си мандат.

Украйна смята, че устройството е Кедр, за което се споменава за първи път в руските държавни медии през 2021 г. Кирило Буданов, ръководител на украинското отбранително разузнаване, заяви в петък, че това е „балистична ракета със среден обсег, носител на ядрено оръжие и допълни, че „фактът, че я използват в неядрен вариант... е предупреждение, че са загубили разсъдъка си“. По оценка на Украйна до октомври са изработени два прототипа на Кедр, но „това не е сериен продукт.“

Следващите седмици ще покажат дали „Орешник“ е единствено послание или нова тактика. Използването му вкара по-голяма тревога в Киев, след светкавичното затваряне на американското посолство в сряда, позовавайки се на въздушна заплаха, което подхрани страх, че Москва посяга към инструменти в комплекта си, запазени за екзистенциална битка с велика сила.

И все пак, най-тревожните новини през седмицата може би са далеч от шумните геополитически скандали и зловещите фойерверки над Днепър, допълва CNN.

САЩ наложиха нови санкции на една от най-големите руски банки - „Газпромбанк”

Путин обяви войната в Украйна за глобален конфликт

Британското разузнаване за отбрана, което обикновено е твърд защитник на украинските военни, заяви в четвъртък, че фронтовата линия е „по-нестабилна“ от когато и да било след инвазията, което съвпада с постоянно мрачните доклади от военни и публични източници.

Ситуацият е мрачна във всички посоки. На юг от Харков Русия напредва близо до Купянск. Линиите за снабдяване са застрашени в източната част на Донбас. Дори южната Запорожие изглежда подложена на по-голям натиск, а Москва упорито се опитва да изтласка Украйна от граничния регион Курск.

Администрацията на Джо Байдън може и да бърза с противопехотните мини и да обяви повече боеприпаси, но промените се случват точно сега, по окопите, където се натрупва сняг.

Второто президентство на Тръмп ускори разговорите за започване на преговори. И все пак, незабавният отговор беше главоломно бързане за изостряне на горещата фаза преди евентуалното замразяване на войната. Острият риск е този устрем към по-добра преговорна позиция да развие собствена неудържима инерция, завършва анализът на CNN.