Защо българите толерират пенсионна система, която не работи? Защо сме склонни да приемем пенсионна система, която прави хората зависими от политиците?

Защо търпим пенсионна система, която „ограбва" младите хора и едновременно „дава" на възрастните толкова малко?

Отговорите на някои хора са, че го правим, защото сме щедри, защото сме състрадателни или защото няма достатъчно пари за достойни пенсии.

Истината е, че пари има, но те са в активите на армията, в десетките държавни предприятия, в ненужните и/или неефективни правителствени програми, под формата на разходи за раздута администрация.

Всеки път, когато предлагаме приватизация на пенсионната система, един грандиозен и едновременно несъстоятелен аргумент гръмко се поставя на масата от всички противници - договорът между поколенията задължава всеки работещ да заделя пари от заплатата си, така както и ние ще разчитаме на работещите, когато се пенсионираме.

Е, аз понеже не съм го виждала този договор, нито съм го подписвала, най-малко пък искам да разчитам на работещите след 30 години, винаги съм си задавала някои въпроси - колко ще ми е пенсията през 2037 г., когато, според сегашната система, ще ми бъде позволено да се пенсионирам и ползвам „ползите" от това, че сега правя вноски за пенсия; защо политиците имат право да решават колко години трябва да работя; защо политиците, фактически, ще определят пенсията ми (водената от правителствата политика в много по-голяма степен определя какви ще са приходите в НОИ, отколкото реалните ми вноски за пенсия)?

Ясно е, че няма човек, който да ми даде простичък и конкретен отговор на тези въпроси. Това пък води до редица други, от моя страна - защо да плащам изобщо ... защо да плащам върху реалната си заплата... защо да плащам точно 22% от заплатата си, а не по-малко ... защо определени групи плащат значително по-малко (регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които осъществяват само земеделска дейност, например, се осигуряват върху минимален месечен доход от 60 лв. (за останалите професии се почва от 220 лв. и се стига до 2 000 лв.).

Много ми се иска, като ги задавам тези въпроси, да получа отговор, но не от политиците, защото те си имат други цели, а от всички останали, които са против промените и от които не зависи чисто практически реформата. Говоря за обикновени граждани, които са твърдо против.

Ето как ги виждам нещата - работещите се осигуряват за пенсия, но внасят парите не в НОИ, а в лична пенсионна сметка 10% от заплатата си. Къде точно - всеки си избира сред различните пенсионни фондове.

На второ място, преминаването към системата на лични пенсионни вноски е доброволно, т. е. който предпочита да разчита на държавата и да плаща 22% осигуровки, има възможност да остане в старата система.

На трето място, държавата определя и гарантира спазването на най-важните и основни правила за работа на пенсионните фондове - прозрачност, управление, минимална доходност, ограничения на инвестиционните стратегии.

Не на последно място най-важният елемент е гаранцията за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери - необходими са пари, които ще дойдат от фискалния резерв, дохода от Сребърния фонд, намалението на неефективни и напълно ненужни държавни разходи, приватизация. Изчисленията на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че цената на прехода ще е около 7.5% от БВП в първите години на реформата.

Само за доказателство, че преходът може да се финансира от бюджета, ще посоча, че за 2009 г. се предвижда да има поне 7% от БВП инвестиции в инфраструктурни проекти. Да не забравяме и че при намалени вноски за пенсия от 10% и лична пенсионна сметка (а не НОИ) хората ще започнат да плащат и то върху реалните си доходи, което ще доведе до увеличен разполагаем доход, повече потребление и спестяване, по-висок растеж. Спестените във фондовете пари, от своя страна, могат да се инвестират в икономиката (изграждане на инфраструктура, например).

При този вариант и допускания за пенсионна възраст, инфлация и доходност пенсионният калкулатор на ИПИ изчислява, че работещите ще получават 31% по-висока пенсия срещу 2.2 пъти по-ниски вноски!

И тук стигаме до най-актуалния аргумент против реформата, а именно състоянието на финансовите пазари и развитието на инвестициите на пенсионните фондове. Много удобен аргумент, наистина, но напълно несъстоятелен от гледна точка на индивидуалното бъдеще на всеки човек.

Спестяването за пенсия е дългосрочен процес, т. е. фактът, че в някои години има ниска доходност или дори отрицателна, не означава, че общият ефект за целия период на спестяване няма да е положителен. Ако това беше вярно, нямаше да има нито един дългосрочен инвестиционен проект, защото в някои периоди може да няма приходи. Всеки инвеститор ще ви каже, че инвестиции, които са значително диверсифицирани, консервативни и с дълъг период, постигат добра възвращаемост.

Пенсионна система, която ми дава правото да спестявам в лична сметка, осигурява ми много по-реалистични шансове за достойна пенсия, прави ме инвеститор в икономиката и изхвърля политиците от личния ми живот е добър проект.

Под такъв договор за пенсионна система в България аз бих се подписала. А вие?

Автор: Светла Костадинова, Институт за пазарна икономика