С шести алтернативен бюджет, на практика, вече сме (Институтът за пазарна икономика, б.р.) изготвили повече проекти за държавни бюджети от настоящото правителство (за което сегашният бюджет е четвърти). Отбелязваме, че в годините, в които правителството заимства идеи от алтернативния бюджет, резултатите винаги са били позитивни - повече приходи в бюджета, по-малко облагане на икономиката, по-висок икономически растеж, по-висока заетост и доходи. Надяваме се, че тези позитивни резултати ще стимулират и следващи бюджетни реформи.

Основното различие между алтернативния държавен бюджет и проекта за бюджет на правителството е насочеността на антикризисната политика. Докато правителството смята да похарчи повече пари в един определен отрасъл (строителство), нашата цел е държавата да харчи по-малко, а вместо това да намали рязко облагането на икономиката и данъкоплатците и по този начин да стимулира икономическата активност. Вместо спиране на реформите, алтернативният бюджет залага на повече реформи, с които да се адресират рисковете от кризата.

В алтернативния бюджет се залага рязко намаляване на облагането - под формата на по-ниски осигуровки (10% вместо сегашните 33.7%), по-ниско квазиданъчно бреме (такси и други подобни държавни вземания), премахване на данък дивидент (който сега е 5%) и намаление на данъка върху едноличните търговци (на 10% при 15% сега). По този начин значителен ресурс ще остане в ръцете на данъкоплатците, ще се намалят и ставките на облагане, което ще стимулира икономиката.

Tова рязко намаляване на облагането трябва да се съпровожда и от дълбоки реформи в разходната част на бюджета и публичните политики. Сред основните реформи са пенсионната, здравната, образователната, административната, както и много други, свързани с по-ефективно използване на държавните ресурси. Възможни са големи крачки в посока на по-високо качество на публичните финанси.

В алтернативния бюджет се залагат повече буфери срещу кризата, тъй като нейното успешно преодоляване е важно за дългосрочното развитие на икономиката. Като цяло, алтернативният бюджет намалява приходите и разходите на държавата с около 5 млрд. лв., или 7% от БВП, разтоварвайки и стимулирайки икономиката.

Основните ефекти от алтернативния бюджет са свързани с по-голяма устойчивост на кризата, по-голяма конкурентност на износа, по-голяма инвестиционна привлекателност, повече инвестиции и спестявания, повече възможности за увеличаване на заетостта, ръст на нетните доходи, намаляване на сивата икономика.

Алтернативният държавен бюджет за 2009 г. си поставя няколко основни цели - намаляване на негативните ефекти от световната финансова криза, насърчаване на инвестициите и спестяванията, облекчаване на пазара на труда и увеличаване на конкурентността на икономиката.

Докато правителството смята да замрази данъчно-осигурителната реформа с аргумента, че има заплаха от криза, ние смятаме, че точно поради тази причина трябва да се ускори реформата. Икономиката се насърчава не със спиране на реформите, а с тяхното ускоряване.

Целият материал може да прочетете тук.

Автор: Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено Общество