Трябва да се отбележи, че е въведена концепция за „директор в сянка", в съответствие с добрата практика и посочва, че всяко лице, което контролира или упражнява влияние върху директорите или мениджърите на публично дружество и и ги склонява да действат или да се въздържат от действие в интерес на дружеството, отговаря солидарно за причинените на дружеството вреди. Това правило е особено уместно в България, с оглед на голямата концентрация на собственост. От друга страна, не изглежда това правило да е било използвано успешно от миноритарните акционери.

За промяна на устава на дружеството се изисква гласуване с мнозинство от три четвърти от ОСА, както и когато емитират нови акции, в съответствие с добрата практика. Акционерите получават права на предпочтително изкупуване, за да се предотврати намаляването на стойността на техния дял в капитала.

И на последно място, правната и регулаторната рамка изисква от съвета да получи одобрението на акционерите за извънредни сделки и сделки със свързани лица, които превишават определени парични прагове.

Законът дори дава възможност на акционерите да определят, вместо да гласуват изрично или да изразят съвещателно становище относно възнаграждението на съвета и ръководните кадри.

Това може в действителност да се окаже противоречие с добрата практика, тъй като би могло да политизира възнаграждението на ръководните кадри и да попречи неспособността на дружеството да предлага пакети с възнаграждения, които се считат за достатъчно атрактивни за мениджъри от висок калибър.

Правната рамка дава на акционерите право да участват в печалбите на дружеството. Има обаче два проблема във връзка с изплащането на дивиденти. Първият е, че рядко дружествата разполагат с политика за дивидентите. Вторият е, че обявените дивиденти не изглежда да се изплащат на редица миноритарни акционери от попечителите.

Институционалните инвеститори играят важна роля в управлението на пазара през последните години, въпреки, че тенденцията е да играят пасивна роля при упражняването на техните права на глас, което до голяма степен се дължи на ограничената им способност да правят промени в настоящата среда на концентрирана собственост. Практиките за оповестяване на политиките за гласуване или ангажирането на съветите и висшето ръководство в обсъждането на проблеми, свързани с корпоративната стратегия или управление са ограничени.