Финансовото оповестяване се е подобрило съществено от 2002 г. насам, въпреки че още могат да се желаят подобрения, сочи доклад на Световната банка.

Законът изисква от дружествата да предоставят на акционерите пълен комплект финансови отчети на годишна (одитирани) и на тримесечна база, изготвени и оповестени съгласно одобрените МСФО, както индивидуални, така и на консолидирана база. Също така правната рамка изисква тези финансови отчети да останат публично достъпни за период от минимум пет години, което до голяма степен съответства на добрата практика.

Правната рамка изисква финансовите отчети да се придружават от доклад за дейността. На практика обаче докладът за дейността се счита за недостатъчен. От дружествата не се изисква, нито се насърчават да оповестяват публично своите търговски и нетърговски цели и на практика те не го правят.

Същото е вярно и за оповестяването на собствеността, в частност собствеността, даваща право да се ползват изгодите, и правата на глас, политиката за възнагражденията на директорите и старшите ръководни кадри, както и действителното възнаграждение на индивидуална база; сделките със свързани лица; съществените предвидими рискови фактори и въпросите, свързани със служителите и останалите заинтересовани лица.

От друга страна, правната рамка изисква от дружествата да оповестяват своите политики за корпоративно управление и плана за подобряването им, макар че не всички дружества правят това на практика или го правят с различно качество; също така законЪН не прави конкретна препратка към НККУ - новият стандарт по корпоративно управление в България.

Докато правната рамка изисква разпространяването на съществена информация да става по равноправен, своевременен и разходно ефективен начин, повечето от дружествата не разполагат със специално създадени за целта раздели по корпоративно управление или за връзки с инвеститорите на своите интернет страници, в съответствие с добрата практика.

Някои конкретни разпоредби в счетоводната и одиторската рамка не отговарят на добрата практика, например, във връзка с определЕнието на свързани лица (например роднините по сватовство не са включени в определението) и конфликтите на интереси (например не е посочен случаят, при който главният счетоводител на предприятието е бивш член на одиторската фирма).

Също така се знае, че одит съдружниците са останали със своите клиенти в продължение на повече от десет години, което по същия начин би попречило на тяхната независимост.

И на последно място, докато от ОСА се изисква да избере външния одитор, правната рамка и НККУ мълчи по отношение на процеса на избор.

Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България, саморегулираща се организация за одиторската професия, извършва проверки, регистрира одиторите и провежда прегледи на качеството на работата на своите членове чрез колегиален процес на преглед на всеки три години, който би могъл да се засили.