Управлението на бизнес по принцип не е лесна работа, а особена трудна става тя в моменти на криза. Кризи по света е имало много, но тази, която се развихря в момента и то с пълна сила, е различна от останалите в много насоки.

На първо място трябва да се подчертае, че настоящата криза, стартирала от финансовия сектор и прехвърляща се вече и в реалната икономика, е най-лошата - поне за големите икономики от Голямата Депресия насам или от Втората световна война.

Различна се очаква да бъде кризата и у нас. Тя все още не се усеща с пълна сила, като реалната икономика най-вероятно тепърва предстои да бъде засегната.

Обикновено кризата се усеща от икономиката с известно закъснение в сравнение с финансовите пазари, като това закъснение може да е с между 6 и 12 месеца в зависимост от степента на резистентност на дадена икономика към външните фактори.

Много хора не разбират какво инициира тази криза и в какво точно се изразява тя, като за тях това е едно „въображаемо присъствие" в медиите и добро оправдание защо да не им увеличават заплатата.

За причините за кризата, няма да се задълбочаваме, като само ще споменем, че освен всички финансови измами, далавери и безконтролност от страна на регулаторите и акционерите, тя се предопределя и от цикличността на икономиката в своето развитие. В медиите има достатъчно обяснения на големи специалисти за причините за кризата.

За обикновените хора кризата се изразява в това, че съществува опасност реално да загубят своята работа и да останат без доходи. Завихря се една спирала. Потребителите свиват своите разходи. Свива се и износът на компаниите. Свиването на печалбите на компаниите ги кара да търсят начини да намалят своите разходи, най-логичният от които е съкращаването на работна ръка. Безработицата нараства.

Какво да очакваме по-нататък. Освен нарастване на безработицата можем да очакваме и няколко други неща, някои от които не са чак толкова лоши. Поевтиняване на суровини и други стоки. Спадът на цените на суровините на световните финансови пазари се отразява и у нас. Едно от малките добри неща на кризата.

Лошото е, че се забавя и ръстът на реалните доходи (какво като е по-евтино, ако нямате пари), като освен това съществува и опасност от отрицателен ръст на реалните заплати (голяма част от които не се засичат от статистиката, тъй като са в сивата икономика).

Подплашени от това, което се случва по света, хората отлагат или дори отменят значителни по размер покупки, някои по собствено желание, а други по принуда, поради липса на финансиране.

Кризата е възможно да удари хората и по отношение на богатството на населението. Освен че намаляват възможностите за спестяване, евентуалното поевтиняване на имотите би се отразило сериозно върху богатството на населението(над 80% от домакинствата са със собствено жилище), като в същото време създава сериозна опасност от това част от закупилите имоти да ги загубят, ако банките искат допълнителни гаранции.

Намаляването на богатството се усети вече с пълна сила от всички търгуващи на фондовата борса, която е изпреварващ индикатор за развитието на икономиката. Колкото и малък процент да бяха тези инвеститори, те загубиха значителна част от богатството си през последната една година.

И не на последно място освен фалити, загуби на десетки хиляди работни места, намаляване на ръста на реалните доходи, ограничаване на потреблението, отлив на инвестиции и липса на нови, кризата ще ни се отразява и в чисто човешки план. Нараства стресът върху всеки от нас, което започва да дава отражение и върху здравето, понижава се стандартът ни на живота, който и без това бе най-ниският в Европа.

Съвременната криза има две нови лица (освен традиционното за една криза) - криза на деливъридж и доверие, и повсеместност.

Колкото и да сме малка страна и двете нови лица на кризата се усещат у нас. Деливъридж по отношение на липсата на финансиране, банките не отпускат средства или го правят с изключително големи гаранции и при висок лихвен процент.

Кредиторите ни изпадат в затруднение и си търсят парите, общо взето липсват свежи средства, което е изключително опасна тенденция за всяка една икономика.

Консервативната политика на банките пък по отношение на оценката на имоти при искане на ипотечни кредити също намалят възможностите за ползване на заемен капитал срещу залог на имущество.

Криза по отношение на доверието - институциите нямат вяра една на друга. Междубанковото финансиране е замразено, паричните пазари са изстискани до краен предел. Ще трябва да мине доста време, за да настъпи спокойствие на финансовите пазари и да се възстанови доверието.

Повсеместността на кризата се изразява във факта, че това е първата криза от Втората световна война, която се развива едновременно във всички развити и развиващи се страни, като обхваща всички сектори на икономиката - включително и тези, смятащи се за антициклични.