До преди няколко месеца българските политици коментираха световната финансова криза сякаш не ни засяга, сякаш България е самотен остров, до който бурята няма да достигне.

Разбира се, това не е така и вече дори и управляващите се убедиха, като набързо смениха тона. Ситуацията бе използвана като извинение за харченето на държавни пари за „стимулирането" на икономиката в текущите условия на забавяне.

Предстоящото икономическо забавяне в страната ( вероятна дори рецесия), според политиците, се дължи изцяло на световната криза и те нямат никаква вина за това.

Но дали е така?

През последните години бумът на строителния сектор в България, както и наливането на милиарди чуждестранни инвестиции в бетон, доведе до силен икономически ръст. Този ръст бе подпомогнат и от скока на кредитирането от страна на банките, също финансиран основно от чужбина.

В последствие това естествено предизвика постоянно нарастване на търговския дефицит до все по-високи стойности. Недостигът на чуждестранна валута бе изцяло компенсиран от чуждите инвестиции и кредити, получени отвън, и съответно доведе до значителен частен дълг.

Многото пари, налети в жилища, доведоха до формирането на имотен балон. България се нареди в челото на световната класация по поскъпването на недвижимата собственост.

В световната икономическа история има безброй примери до какво води спукването на един такъв балон. До криза! В допълнение в България, поради множеството корупционни скандали, бяха спрени европейските фондове - многото евро, което можеше да спаси положението.

Но ето че това не бе достатъчно, и сме свидетели на невиждана досега финансова криза, която доведе целия развит свят до рецесия. Това е силен удар върху българската икономика и то в няколко основни направления - намаляването на инвестициите, тотално свиване на кредитирането и забавянето на износа.

От друга страна това дава възможност на управляващите да хвърлят цялата вина на лошите западни капиталисти, довели целия свят до рецесия.

Но и без световната криза при недалновидна икономическа политика, ако може да говорим за такава изобщо, най-вероятно щяхме да сме свидетели на сътресения.

През последните години на бум на ликвидността нашите управляващи не успяха да привлекат сериозни инвестиции в сектори извън строителния. Всички тези тухли и бетон, в които бяха излети десетки милиарди през последните години, няма да произвеждат продукт в бъдеще, който да компенсира огромния дефицит по търговското ни салдо. Същите тези сгради няма да създадат работни места, веднъж след като бумът на строителството приключи.

Презастрояването в курортите на страната също няма да привлече у нас чуждите туристи, които да харчат така нужната ни валута.

Естествено световната криза има и положителни ефекти. Балонът на имотите се спука по-рано и съответно щетите също ще са по-малки. Спирането на евтините пари също е положително, защото това няма да позволи до достигането на твърде висока задлъжнялост на населението и бизнеса у нас. И не на последно място търговският дефицит ще се свие значително, след като се свие потреблението в България поради спад на кредитирането, нарастваща безработица и страх от ситуацията.

За съжаление, най-печеливши от кризата обаче ще остават управляващите. Тя им даде извинение да харчат фискалния резерв, както и да прехвърлят цялата вина за икономическата ситуация на чужбина.