На фона на мрачното настроение, обхванало инвеститорите, което цари вече над една година, ето и няколко неща, за които тайничко си мечтаем, но няма как да се случат.

1. Шампанското е отворено за посрещане на новата година само преди около две седмици, а годината, която ще посрещаме, е 2008 г. Изминалата 2007 г. е една от най-успешните за БФБ, когато широкият BG40 се превърна във втория най-повишаващ се индекс в света.

Проявената им нестабилност обаче през следващите два месеца до края на годината, както и предупрежденията на някои специалисти за балонизиране, са ни изплашили и сме решили да „кешираме печалбите" и да излезем от борсата, за да видим какво ще се случи. Да, ама не!

2. Борсата ни е въвела, не само на хартия, „късите продажби" и те са реалност от няколко години. В началото на изминалата година, или в края на предходната, вместо да си блъскаме главата коя позиция е най-малко надценена, скъсяваме акции на някои компаниики. Една година по-късно се радваме на изключително добри резултати.

3. Въпреки страха от слабата ликвидност, която изтъкваха от БФБ непрекъснато, като оправдение за отлагане на въвеждането на деривати - като например елементарните фючърси върху индекси, дори и само върху този на „сините чипове" - SOFIX, все пак такива бяха въведени още през 2007 г.

Разумните инвеститори, каквито има доста на родния пазар, включително и институционалните такива, нямаше да имат невъзможността да се застраховат срещу риска от срива на борсата. Хеджирането, като един от най-разпространените форми на застраховане срещу неблагоприятно развитие на пазарите, е познато и у нас и зависи само от инвеститорите да се възползват от него. Познайте дали повечето щяха да го направят.

4. България, подобно на прогнозите и изявленията на водещи и големи „специалисти", включително и от страна на правителството, остава самотен спасителен остров в морето на финансовата криза. Инвеститори от цял свят и Европа се насочват към родния пазар, което, на фона на ниската му ликвидност и пазарна капитализация, го „изпраща в космоса".

5. Маржин търговията в най-добрата й форма е въведена и функционира отдавна. Това подобрява значително ликвидността на пазара и увеличава сигурността на инвеститорите да менажират позициите си адекватно.

Финансирането посредством репо-сделки, като единствена форма на ползване на ливъридж, често при доста неблагоприятни условия и несигурност във времето, намалява и прави несигурен хоризонтът на инвеститорите относно техния портфейл.

6. Борсата е започнала да проявява признаци на слабост и то продължителни такива не само в края на 2007 г., но и през цялото първо тримесечие на изминалата година. Това е стреснало инвеститорите и ги е накарало най-малкото да ликвидират ползвания заемен капитал, а не да чакат банките да ги принудят да го направят в неблагоприятен за тях момент, което дори извади от играта много от тях.

7. Пенсионните фондове мислят професионално и стратегически. Те не се боят от спада на пазара и аналитично и много внимателно подбират добри позиции с хоризонт от три до пет години. Мениджърите на този род фондове излизат и ясно и обосновано обясняват защо и кои позиции са добри, дават повече насоки на инвеститорите, както и прогнози какво може да се случи на пазара. Информацията е достатъчно, за да се подпомогнат по-добри и адекватни решения от страна на индивидуалните инвеститори, които често нямат достъп до достатъчна по размер информация.

8. Компаниите, осъществили първични публични предлагания, не са използвали просто добрия момент, за да направят пари. Те са публично ангажирани, изключително прозрачни, с адекватни решения, които правят достъпни на инвеститорите, доверили им се, без да имат особено голяма история. Преждевременно информират инвеститорите за своите планове и цели, като системно актуализират и направените си при първичното си публично предлагане прогнози. Цената, която са избрали, за да станат публични, не е включвала изключително голяма премия в себе си, за да има нещо и за инвеститорите, гласували им доверие, дори и при лош сценарий на развитие.

9. Всички публични компании са наистина публични. Не чакат последния ден от тримесечието, за да изнесат своите резултати, както и не закъсняват с това. Изнасят преждевременно резултати при настъпването на важни събития, организират пресконференции и срещи с инвеститорите при подобни събития. Всяка година изнасят отчети - пълни и изчерпателни какво точно се случва, какво може да се очаква от тях, какви цели си поставят.

10. И накрая нещо, касаещо самите инвеститори. Макар и дребни и миноритарни акционери, те имат инвеститорска съвест. Не се примиряват с факта, че много често основните собственици, които дори се вплитат нерядко с управлението на дружеството, дори и без да имат подобни качества, правят каквото си искат. Търсят си правата, искат отчети, посещават редовно събрания. Акционерните събрания не се състоят от шепа инвеститори, а от стотици такива, които задават въпроси, на които са длъжни да им отговорят.