Протестите през изминалата седмица у нас бяха главното събития в страната. Те изместиха във водещите новини дори газовата и финансовата криза. Но както обикновено става у нас всяко чудо трае, ни повече, ни по-малко от три дни.

В случая четири, но водещото през ден четвърти бяха други простести - тези за отварянето на вече затворените реактори на АЕЦ Козлодуй.

Да, знаем, че въпросът се обсъжда (по-точното е „чесане на езиците") вече няколко месеца, но резултат липсва. Пък и не мисля, че ще има резултат, след като от ЕК вече ни обявиха, че това е тема табу.

Та в случая простетите явно се явяват отвличане на вниманието на обществеността от наболели въпроси и извличане на политически дивиденти месеци преди изборите.

От корупцията по високите етажи на властта (където все още няма осъдени), убийствата, незаконните сделки и измамите в почти всяка сфера на икономиката. До обедняването на населението, съкращенията във връзка с финансовата криза, липсата на премии и дори намаляването на заплатите в стотици компании у нас.

Само за година у нас стачкуваха шофьори от градския транспорт, таксиметрови шофьори, учители, лекари, млекопроизводители, металурзи, миньори и др.

Промени обаче липсват и отново потърпевш е средностатистическият българин. Този, който работи усърдно, за да изкара честно прехраната си, този, който само чете за начина на живот на милионери и милиардери, но знае, че честно в България е почти невъзможно да се забогатее.

На обикновения българин обаче всеки разчита - партията, бизнесът и т.н. Той обаче иска да вярва, че тук истината и правото ще възтържествуват, за да е мотивиран да продължава да работи честно и усърдно.