Спадът на фондовата борса и индексите опъна до краен предел нервите на инвеститорите, като ги кара да правят почти невероятни неща, за да запазят позициите си, особено в случаите, когато са ползвали заемен капитал или ливъридж. Напоследък обаче се наблюдава една крайна фаза на деливъридж.

Когато борсата вървеше нагоре, най-новата мода сред финансовите институции бе да се дават кредити срещу залог на акции.

Финансовите посредници обясняваха, че това, по презумция, не е тяхната основна функция - да дават пари назаем на своите клиенти, и ги препращаха към по-големи и разполагащи със средства институции (сега, като погледнем назад, това може да е било и добро решение и най-вероятно е спасило от фалит много посредници).

Разбира се, никой не е подозирал, че индексите ще загубят над 80% от стойността си за година, като, за съжаление, може би един голям процент от спада се предопредели именно от едно принудително закриване на позиции на инвеститори със заеми.

Нормално е, както се прави в цивилизованите и развити страни, ако сте ползвали заемен капитал срещу залог на акции, при нас известните репо-сделки, финансиращата ви институция да ви иска допълнително обезпечение, за да си гарантира вземанията. Нормална практика е също така и да ви повишават лихвата на ползвания капитал, доколкото ресурсът става скъп в моменти на несигурност.

Разбира се, ние не живеем в нормална страна, както всички знаем, и тук се натъкваме на много ненормални неща. Част от тях са предопределени от малкия опит, с който институциите, осъществяващи подобен род финансиране, разполагат. Тук е мястото да подчертаем, че ситуацията, с която много от тях се сблъскаха, бе нова не само за тях, но и за много други страни по света, на фона на глобалната финансова криза.

Друга част от тези проблеми се пораждат от тоталния негативизъм, който цари на борсата у нас, довел до това много институции да се наплашат до краен предел и дори да спрат този си бизнес.

Липсата на стратегическа визия относно този род бизнес също пречи за нормалното му протичане. Ситуацията не се гледа в хоризонт от няколко години напред, а от днес за утре.

Ето и някои от „ненормалните неща", които предлагащите финансиране срещу залог на акции правеха през последните една-две години.

Репо-сделките масово се сключват за твърде ограничен период от време - от две седмици до три месеца, като някои от финансовите институции задължително изискват нотариална заверка на подписа, която понякога дори се изискваше да се прави през още по-кратки интервали - което допълнително оскъпява заемния капитал.

Краткосрочността на този род заеми не дава никакъв инвестиционен хоризонт и сигурност за инвеститорите, които вечно са на тръни, особено в момент на продължително понижение в цените на акциите, дали няма да им се наложи да върнат парите, тоест да им бъдат изискани в най-неподходящия момент.

А, разбира се, най-неподходящият момент е и този, в който институциите тотално се отчайват и решават да прекратят тази си дейност (нещо, което се наблюдава в момента). Към настоящия момент е почти невъзможно инвеститорите да сключат нови подобни заеми, а дори по-лошо - карат ги, въз основа на договорите, които са сключили, да връщат на момента средствата.

Има финансови институции, които са предприели стратегията в края на всяка година да приключват репата, като изискват от своите клиенти да върнат взетите от тях средства. Обещанието е, че ще стартират следващата година с отпускане на средства, но гаранции няма. В случая, като с настоящата година, това просто не стана.

Някои обещават, че ще можете да го продължите, за примерно, още три месеца, но ако им се стори твърде рисково, не го правят. Отново идваме на фундаменталната разлика със стратегическото инвестиране, каквото би трябвало да е това на борсата, при което инвеститорите гледат с хоризонт от, примерно, над една година.