Всеки от нас мечтае тайно в себе си бъдещето му да е по-щастливо от миналото. В представите на много наши съвременници съществуват много "аргументи" защо управляващите и икономистите няма да допуснат да се стигне до криза от типа на дефлационната депресия. Едно от най-красноречивите обяснения защо тя е неизбежна, дава Робърт Пректър с пример, който всеки читател може да разбере.

Нека си представим, че едно правителство реши, че марката автомобили Ягуар е жизнено важна за икономическия просперитет на страната и взема решение да направи този автомобил максимално достъпен. За целта изгражда заводи в цялата страна, субсидирайки производството. За да привлече повече клиенти производителят продава луксозното возило на 50% от цената. Хората купуват като луди, но постепенно продажбите намаляват и правителството решава да отпусне още субсидии, за да бъде намалена цената още наполовина. Ето че отново купувачите се втурват.

След време продажбите пак намаляват и цените стигат символичните 900$ и всеки тръгва към магазините, за да си купи две три или цяла дузина. Защо не, ще си кажат хората? Виж колко са евтини. Така дори и децата вече карат Ягуар. В крайна сметка страната е залята от тази марка. Така продажбите отново затихват и правителството изпада в паника. То трябва да продължава да подпомага продажбата на ягуари, иначе икономиката ще рухне. Понеже складовете са задръстени, производителя започва да подарява и още малко автомобили си намират собственик. Само че скоро никой повече не иска и да чуе за Ягуар. Какво от това че са безплатни! Производството в крайна сметка спира.

Ще трябва да минат години, докато свръхпредлагането на тази марка бъде преодоляно. Събирането на данъци става невъзможно. Фабриките затварят и безработицата експлодира. Икономиката е опустошена. Собствениците вече нямат пари за бензин и автомобилите остават неизползваеми. Така броя на ягуарите се редуцира докато достигне нива от времето, когато е била стартирана специалната програма.

Това, че у нас в България когато става дума за политици, първата асоциация, която правим, е за хора, преследващи личен интерес, не означава, че всички измежду тях са безотговорни. За беда дори и тези, които имат сериозни намерения да помогнат на своите граждани, се оказват безсилни, когато става дума за криза от типа дефлационна депресия. Причините се крият в обективни причини на ниво потребление и кредитна обремененост. За да може читателите да разберат колко мащабен е проблемът с кредитната задлъжнялост, ще разгледаме същия пример, само ще сменим думата Ягуар с думата кредит.

Съгласно съвременните теории, предлагащи „вечен" просперитет, ако банките предлагат безпрепятствен кредит на производители и потребители, кризите могат да бъдат избегнати. Приемайки, че кредитът е от решаващо значение за възхода на държавата, управляващите правят всичко възможно той да достигне до максимално много кредитополучатели. За целта се създават закони, които да благоприятстват отваряне на клонове в цялата страна. В конкуренцията за пазарен дял, банките свалят все повече цената на кредита. Хората се тълпят пред тях, за да се възползват от ниските лихви. Само че след известно време търсенето намалява и цената на кредита пак пада.

Още повече клиенти се втурват, за да се възползват. След задоволяването на нуждите на новокредитираните граждани, интересът към заемите отново затихва и лихвите се сриват примерно до 1%. Клиентите отново полудяват по ниската цена. Защо не? Вижте колко е евтини заеми се отпускат, си казват всички. Купуват се къщи, луксозни коли и какво ли не. Страната е залята от кредит. За съжаление търсенето отново намалява и банките изпадат в паника. Те трябва да раздават още заеми, иначе никой няма да потребява и икономиката ще изпадне в рецесия. Така цената на кредита достига 0%.

Още малко кредити биват раздадени, но после край. От една страна никой не иска повече да взема заеми, защото всяко нещо, което хората притежават е на изплащане. От друга страна страхът на кредитодателите се увеличава и това още повече спомага за затрудненото кредитиране. Твърде много хора не могат да изплащат лихви и главница, което води до верижни фалити на банки. Това разбира се рефлектира върху стопанството и кризата от финансова се превръща в икономическа. След като това се случи, ще са необходими години, докато доверието бъде възвърнато.

В нашето съвремие икономисти и политици полагат усилия да обясняват на гражданите, че кризата може да бъде избегната. Вместо да претендират, че могат да предотвратят неизбежното, ще бъде добре да се научат да прогнозират предстоящите процеси, така както правим ние, техническите анализатори. Да се предвиди общественият упадък е също толкова възможно, както и цивилизационният просперитет. Само че, за да бъдат разбрани техните движещи сили, в учебниците по икономика и финанси е необходимо да бъдат включени материали, обясняващи водещите функции на обществените настроения. Те от своя страна биват отразени от графиките на фондови индекси, акции и валути. Именно тяхната динамика ни предупрежава дали предстоят тежки времена в реалния живот или предстои икономически бум.


Автор: Ивайло Груев, www.home-traders.eu