Убийството, по общо определение, е отнемането на човешки живот, като правосъдната система го приема за най-тежкото възможно престъпление. В същото време политическите престъпления се приемат за доста по-леки, като у нас дори няма една присъда по този параграф.

Пряката последица от убийството е отнемането на бъдещето на дадено човешко същество, като непреките са тези върху семейството и близките на жертвата.

В същото време последствията от злоупотребата с власт, кражбите, корупцията, предаването на национални интереси, безотговорността, липса на политики по жизненоважни за нацията проблеми и много други нямат, в повечето случаи, пагубен, незабавен ефект върху човешкия живот (въпреки че има и такива случаи), но в дългосрочен план те могат да причинят тежки последици за цялото население на дадена държава.

В частност, в България родните управници през последните 20 години влизат във властта с основна цел лично облагодетелстване, което напоследък достигна нечувани размери и безочлива наглост от страна на политиците.

Резултатът от двадесет години тъй наречен „преход", удобна дума за оправдаване на житейските условия у нас, е това България да бъде най-бедната и корумпирана страна в ЕС. Икономическата ситуация прогони над милион българи, повечето от които на възраст от 20 до 30 години, което допълнително утежни плачевната демографска картина.

Мнозинството от останалото в България население живее при изключително нисък стандарт на живот за Европа, отчайваща здравна система, постоянен спад на нивото на образованието, при изключително ниски пенсии и не на последно място - беззаконие.

Слабата правосъдна система през последните години доведе до чувство на безнаказаност на политици и престъпници, като хората най-високо в обществото в крайна сметка се оказаха точно тези две групи.

Мутренската и чалга култура, наложила се през тези 20 години, доведе до неминуема деградация на обществото, особено сред младото поколение. Липсата на дисциплина в училищата, както явно и в къщи, и определено липсващата въдворяваща ред ръка на държавата може би ще създаде най-безотговорното и безперспективно поколение, раждано някога у нас.

Демографският срив, от своя страна, породен както и от ниската раждаемост и емигриращите млади хора, ще доведе до постепенно стопяване на българската група, за сметка на малцинствата. Някои изследвания дори сочат, че в следващите десетилетия, ако се запазят настоящите тенденции, българите ще се намалеят до под 50% от населението на страната.

На фона това, скандалът за фонда „Ин Витро" и обидното заявление на укриван все още депутат показва още повече безотговорността и незаинтересоваността на политическата ни класа към жизненоважните проблеми на българския народ.

За капак на всичко, въпреки неизбежната и предвидима икономическа криза, месеци наред бяхме свидетели на пренебрегването от страна на правителството на очевидните сигнали за това и продължаващо разграбване на държавата. На прага сме на най-голямото икономическо изпитание, след последните 10 години на растеж, а родните управници отново използват ситуацията за лична облага, а не за омекотяване на удара за населението.

В резултат на 20-те години управление, последиците за българския народ и държава от провежданите политики, или по-скоро липсата на такива, могат да бъдат пагубни в дългосрочен аспект.

Нека отново се върнем на убийството - то отнема бъдещето на едно човешко същество и ощетява близките му за цял живот.

Политиците, от своя страна, със своите действия и бездействия, обричат на нищета един цял народ и осакатяват бъдещето му - задайте си въпроса тогава те какво наказание заслужават?