Съвсем скоро настоящите министри ще останат без работа. И въпреки че някои от тях ще сменят министерското с депутатско кресло, ние сериозно се загрижихме какво ще правят, след като напуснат управлението. Все пак, макар и да не си признават, България е в криза и търсенето на работна ръка позамря. Ето и няколко предложения за всеки от тях, базирани на образованието и опита им.

Сергей Станишев. Премиерът е доктор по история, специализирал е международни отношения. Ако журналистическата професия не го привлича, макар че е бил в редиците й в средата на 90-те, може да се насочи към дипломатическото поприще. Университетите пък с радост биха приели още един преподавател по история - и то от такъв ранг. Или премиерът за трети път може да се върне на банката в парламента.

Ивайло Калфин. Магистърската му степен по международно банкиране, както и тази по международни икономически отношения, могат да му осигурят място във финансовите среди. Все пак е бил член на Консултативния съвет на БНБ. Ако в тази сфера не намери работа (понеже банките напоследък съкращават персонал), може да се пробва в дипломатическото поприще - нали сега е министър на външните работи. Ако и това не става, пред него стои вариантът преподаване, както и вечната резерва Народното събрание - ще му бъде за четвърти път.

Даниел Вълчев. Министърът на образованието е доцент в Юридическия факултет на Софийския университет, така че скоро може пак да заговори пред студентите. Като автор на научни публикации е възможно да се насочи към писателски дейности. И разбира се, по всяко време го чака трети депутатски мандат.

Емел Етем. Тук става по-интересно. Вицепремиерът и министър на извънредните ситуации има магистърска степен по технология на машиностроенето. Тя дори е работила като технолог и конструктор в завод в Русе. Едва ли ще иска обаче да се върне към това си поприще. По-вероятно е да опита да намери място в общинската управа на Русе, както в началото на 90-те години. Или пък вечното убежище - депутатската банка за четвърти път.

Меглена Плугчиева. Министърът на евросредствата е доктор по екология, завършила е и горско стопанство. Преди да стане посланик и министър, кариерата й е била тясно свързана с горите - заместник-министър на земеделието и горите, инспектор в Регионалния инспекторат по опазване на околна среда във Варна, както и заместник-директор на Регионалното управление по горите - Варна. Преди отново да „хване гората", Плугчиева може пак да се пробва като дипломат или пък да се върне в Народното събрание за трети мандат.

Пламен Орешарски. Доцент доктор по икономика, заместник-ректор на УНСС. Ако не го влече преподаването, може пак да стане член на някой Управителен съвет - на БФБ, на Българската консолидационна компания, на „Булбанк" или пък на ДСК. И в четирите организации вече има опит като такъв. Интересното за финансовия министър е, че, въпреки ключовия си пост, не е представител на нито една от трите партии в управляващата коалиция и никога не е бил депутат. Е, може пък да влезе в следващия парламент като независим.

Михаил Миков. Точно тук можем да споменем професията депутат. Или както по-меко пише в биографията на вътрешния министър - той трайно присъства в цялостната дейност на 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. Какво пък, и други министри имат по три мандата, че и повече, в парламента. Иначе ръководителят на МВР може да се върне към наказателното право и Софийския университет.

Николай Цонев. Разнороден талант. Завършил е Военната академия „Василевски" в Киев, УНСС със специалност „Счетоводство и контрол" и СУ „Св. Климент Охридски" със специалност „Философия". Освен всичко това - доктор по маркетинг. Ясно е, че няма да се върне в армията, която е напуснал в началото на 90-те, но пък различните специалности му дават възможност да избира. Не е бил депутат дори и един път - нищо не му пречи да се пробва в следващия парламент.

Миглена Тачева. Още един нямащ опит като депутат. Затова пък министърът на правосъдието е била съдия-изпълнител. С юридическото си образование може да се върне към попрището си да обучава адвокати.

Николай Василев. Ето това вече пък се казва професия министър. В момента начело на държавната администрация, Василев беше министър на икономиката и на транспорта. Иначе е икономист по образование, както и сертифициран финансов анализатор. Със сигурност обаче раздялата с поста министър ще му е трудна, защото е в управлението от 2001 г. Може пак да се пробва на депутатската скамейка - за втори мандат.

Петър Димитров. Министърът на икономиката и енергетиката е завършил УНСС. Заместник-ректор на Икономическия университет. След края на мандата може да се върне към писането на учебници (ще бъдат интересни). Или пък в парламента - за пети път.

Петър Мутафчиев. Министърът на транспорта е инженер металург, завършил е Добив на черни метали. Въпреки че сега не се разбира добре с работниците от БДЖ, едно време е бил шеф на Завода за спирачни съоръжения в компанията. И понеже металургията, пък и БДЖ, у нас не са в цветущо състояние, най-добре за бъдеща професия да избере четвърти мандат в парламента.

Асен Гагаузов. Бивш кмет на Сливен. Ако след края на министерския си мандат иска да се върне в общинското управление, ще срещне сериозна съпротива от Йордан Лечков. Иначе е завършил счетоводство, дори е бил главен данъчен инспектор. Ако избере депутатското призвание, ще бъде кандидат за четвърти мандат.

Валери Цветанов. Министър на земеделието е зооинженер, доктор по селскостопанските науки. Към титлите му се прибавя и старши научен сътрудник в Института по почвознание. Кариерата му започва не къде да е, а в Института по животновъдство в Костинброд. След приключенията си като министър може да преподава или пък да се занимава с нещо, което започва с агро.

Джевдет Чакъров. Министърът на околната среда и водите не е еколог, а хирург. Безспорно това е едно поприще, на което може да се изявява винаги, когато остане без работа в управлението. Ако предпочете, може да се върне за трети мандат в Народното събрание.

Емилия Масларова. Бивш министър на заетостта и социалните грижи, днес на труда и социалната политика. Иначе доктор на икономическите науки, което й помага да сметне с колко да ореже помощите за безработица. Ако реши да преподава отново, в Тракийския университет в Стара Загора сигурно я чакат с отворени обятия. Както и в парламента - за трети път.

Евгений Желев. Ето един министър, за когото е логично да е лекар. И то с практика. Освен това два пъти е бил кмет на Стара Загора, което автоматично му дава възможността да се кандидатира за трети път, когато вече не заема високия си пост. Иначе може да се пробва и в парламента, разбира се.

Стефан Данаилов. Министър с професия, за която няма възраст. Майор Деянов съвсем скоро отново доказа, че е секссимволът на българската сцена - малко ли жени искаха да го поканят на танц, когато го видяха да се мята на трамвая на Станишев. Така че неговото място в театъра е гарантирано. Освен ако не избере цирковата сцена на парламента.

Гергана Грънчарова. Бивш заместник-министър на външните работи и два пъти депутат. Министърът, който бистри европейските въпроси, е завършила право. И понеже често се изявява на международната сцена, може да потърси реализация извън милата ни родина. Или пък отново извън българската действителност - в Народното събрание.