Как започна всичко - годината е 2006 -а и си живеехте добре, докато не разбрахте, че съседът ви си е купил кола, при това нова. На пръв поглед изглежда човек лентяй, с дълга коса, по цял ден си виси у тях и слуша музика, задавате си въпроса как става това?

Любопитството ви гризе и един ден в асансьора се престрашавате да го питате. Той ви говори нещо за борса, акции, далавера, евтинийка, перспективи и други такива. Поглеждате с недоверие, не разбирате много как може да си седиш в къщи и да изкарваш пари.

Началото на 2007 - вече е официално, пише го във вестника. По телевизията казват, че от борсата се изкарват добри пари. Дават примери как някаква акция скочила с 500% само за няколко месеца. Направо не можете да го сметните. Все още нещо вътрешно ви мъчи, че не може да е толкова хубаво, пък и какво ли разбирате.

Чудите се, мислите, мъчите се. "Да инвестирам или да не инвестирам"- това е въпросът. Но ето, че съседът ви си е поръчал хамали. Ще се изнася. Потривате доволно ръце и уж случайно отивате да хвърлите боклука, отново се засичате със съседа. Вече си представяте удовлетворителния отговор на въпроса „И к'во? Не ти провървя и се връщаш в родния си град".

За ваш най-голям ужас чувате „ми не, купих си ново жилище" в Белите Брези - тристаен, че в този панелен блок тука е много тясно.

Това беше. Щом той може значи и аз мога, да не е по-умен от мен. Тичате до банката и теглите спестяванията си. Сега идва и въпросът как точно да го направите. Разбира се осъзнавате, или ви се помага да осъзнаете, че сам не можете да се справите и трябва да го поверите на специалистите - звучи логично. А и в крайна сметка, като погледнете в историята, виждате едни доста прилични проценти.

Вече е пролетта на 2006 г., а вие сте горд собственик на акциите на взаимен фонд. Ако си мислите, че сте по-голям тарикат, дори може да сте си открили COBOS, в крайна сметка то не било чак толкова трудно.

Минават няколко месеца, на почивка сте лятото, нещата вървят добре. Връщате се през септември към обичайните си задължения. Започвате да съжалявате, че сте инвестирали толкова малко. Започвате да пресмятате колко щяхте да изкарате, ако ви бе дошъл акълът малко по-рано, ако бяхте почнали с много повече пари и т.н.

На хубавото трудно се устоява. Защо да се мъчите няколко години или да работите, като можете да си седите вкъщи. Напускате работа. Имотите се развиват добре, но въпреки това на борсата се изкарва повече. Започвате да пресмятате колко бихте изкарали, ако си ипотекирате имота. Цените са високи, банките се избиват да дават кредити. Вземате един ипотечен - ми ще го върнете, след няколко месеца, като направите 100%.

Месец октомври. Нещата вървят повече от добре - нов исторически рекорд за индексите. Купили сте си акции и с кредита. Да де, ама се чудите как да вкарате повече пари, защото до края на годината щели да скачат още, така казва комшията. Парите отдавна са прехвърлени от фонда по вашия COBOS. Всичките ви роднини са в играта, а възможност да обсъждате пазара имате дори и със случайни минувачи, таксиджии, дори и чистачката на входа си е купила акции - какво по-добро от това.

Бързате да не изтървете момента. Нови максимуми звучи добре. Комшията ви, с който по принцип имате различни интереси и може да ви делят дори няколко поколения, ви светва в нова далавера. Имало институции, които давали пари срещу залог на акции - супер. Веднага тичате да ги заложите, за да си купите още акции.

Нова година е. Еми малко по-скромно ще празнувате, щото всичко ви спестявания са в акции. То малко падна накрая. Нищо- във вестниците пише, че те обикновено скачали през първите месеци на годината. Е ще отложите подаръците за февруари-март, може и на екзотична екскурзия да заведете децата. И през ум не ви минава да решите ликвидните си проблеми, продавайки част от акциите - е как, като са на цени по-ниски от октомври.

Януари минава. Звънват ви от репо-институцията. Не можете да разберете защо ви искат повече пари. Давате им акциите, които сте си купили с техния заем, като допълнително обезпечение. Минава февруари продължават да падат. Паникьосвате сте и си казвате ще продавам. Отваряте си COBOS-а, но вътре няма нищо, всичките ви акции са заложени. Нищо ще скочат и ще ги продадете наведнъж.

Продължава да пада и пада и пада ...... Минали са шест месеца и от посредника ви искат да върнете заема. „Нямате пари, ми продаваме на каквато и да е цена". Продават всички акции по цена с 50-60% по-ниска. Едвам-едвам им връщате парите, които им дължите. Оказва се, че вече нямате никакви акции, а ипотечният кредит си остава. Без работа сте, а банката си иска нейното. За съжаление, понеже било вече световна финансова криза не можете да си намерите работа. След няколко месеца банката ви взема жилището, което обаче, поради ситуацията на пазара се продава на две трети от стойността, за което е било заложено. В крайна сметка сте на улицата и дължите пари на банката.

Къде свършвате?

Там, където искахте още в началото. До комшията...